Приказка за Песента
Posted by: metchocayti on: 04/02/2010
- ПЕСЕНТА, С КОЯТО СЕ СЪБУДИХ- МУЗИКА,ТЕКСТ И ЗАГЛАВИЕ, СЕ ПОЯВИ В ОТГОВОР НА ГОРЕЩАТА МИ МОЛБА ЗА ДОСТОЕН ПОДАРЪК ЗА ДИПЛОМИРАНЕТО НА ЕДИНСТВЕНИЯ КЛАС, НА КОЙТО МИ БЕШЕ ПОЗВОЛЕНО ДА СЪМ КЛАСНА ПРЕЗ ЦЯЛОТО ВРЕМЕ НА ОБУЧЕНИЕТО В ЕЗИКОВА ГИМНАЗИЯ-ВЕЛИКО ТЪРНОВО – ВИПУСК 1998. ОБЩИЯТ УСПЕХ ОТ ДЪРЖАВНАТА ДИПЛОМА НА КЛАСА БЕШЕ ОТЛИЧЕН 5.78! ЗА 5те ГОДИНИ ИМ БЯХ ПОДАРЯВАЛА ВСИЧКО ЗА КОЕТО МОЖЕТЕ ДА СИ ПОМИСЛИТЕ, ОТ ПАКЕТЧЕ ВАНИЛИЯ, ЗА ДА ИМ МИРИШЕ НА ПРАЗНИК И НА МАМА, ДО КЛЕЧКИ ЗА УШИ- ЗА ДА СЛУШАТ И ЧУВАТ ТОВА, КОЕТО ИМ СЕ ГОВОРИ. ИМАШЕ ПОДАРЪЦИ КАМЕРТОНИ- ЗА ДА МОЖЕ ВСЯКА СУТРИН ЕДИН ВЕРЕН ТОН ДА ХАРМОНИЗИРА И ЗАПОЧНЕ НОВИЯ ИМ ДЕН. ИМАШЕ И МОИ ЛИЧНИ МЕЧЕШКИ ДИПЛОМИ ЗА ЗАВЪРШЕН 1ви ЕТАП НА ЖИВОТА. БЯХ ИМ ДАЛА ВСИЧКО И ИЗПАДНАХ В ТВОРЧЕСКА НЕДОСТАТЪЧНОСТ ТОЧНО ЗА ТОЗИ НАЙ-ВАЖЕН ДЕН , КОГАТО ЗАСЛУЖАВАХА НАЙ-ХУБАВИЯ ПОДАРЪК.
ВСИЧКИТЕ МИ СТОТИЦИ ДИПЛОМИРАНИ ДЕЦА, ВКЛЮЧИТЕЛНО И ТОЗИ КЛАС ,СЕГА СА БЪЛГАРИ, КОИТО С ЧЕСТ И ДОСТОЙНСТВО ЗАЩИТАВАТ СВОЕТО ИМЕ ПО ЦЯЛАТА ЗЕМЯ. БЛАГОДАРЯ ИМ ЗА ВСИЧКО, КОЕТО СА И ЩЕ БЪДАТ . ТЕ СА НОВОТО, КРАСИВО И БЛАГОРОДНО ЛИЦЕ НА БЪЛГАРИЯ. БЛАГОДАРЯ И НА СВЕТЛИТЕ СИЛИ, КОИТО МИ ИЗПРАТИХА ТАЗИ ПЕСЕН НАВРЕМЕ И НА МЯСТО, ЗА ДА СИ Я НАУЧА И ПРЕДСТАВЯ ПО НАЙ-ДОБЪР НАЧИН 2 СЕДМИЦИ ПО-КЪСНО. ТОГАВА ТЯ БЕШЕ ОТ 3 КУПЛЕТА И СЕ НАРИЧАШЕ ЗА МОЕ НАЙ-ГОЛЯМО ИЗУМЛЕНИЕ :)
„АВТОРСКА ПЕСЕН НА ДАСКАЛ МЕЧО“
1.КОГАТО НА ПЪТЯ СИ ВИДИШ ПЕРЦЕ,
НЕ ГО ПОДМИНАВАЙ. ВЗЕМИ ГО.
ПЕРЦЕ ПО ПЕРЦЕ ЩЕ НАПРАВИШ КРИЛЦЕ,
А ПОСЛЕ И ВТОРО, АМИГО.
припев:ЩЕ ЛИТНЕШ ТОГАВА ПО БЕЛИЯ СВЯТ
СЪС МИСЪЛ, СЪС ЧУВСТВО И С ДЕЛО.
ДОБРИ ЧУДЕСА ЩЕ НАПРАВИШ ТИ, БРАТ,
КОГАТО СЪРЦЕТО Е СМЕЛО.
2.СЪС ИСТИНА, С МЪДРОСТ, СЪС ВЯРА И ПЛАМ ,
ПРИ ХОРАТА С ОБИЧ ЩЕ ИДЕШ,
И ГОСПОД ЩЕ СТОРИ В ДУШАТА ТИ ХРАМ,
И ПРИКАЗНИ ТАЙНИ ЩЕ ВИДИШ.
припев: ЩАСТЛИВО ,ВЪЗТОРЖЕНО, В ТАНЦ ПРЕВЪРНИ
ДОСТОЙНИТЕ СВОИ ПОСТЪПКИ,
БЕЗ СТРАХ, НО СЪС РАДОСТ, НАГОРЕ ЛЕТИ
И ЗЛОТО ПРЕД ТЕБ ЩЕ ОТСТЪПВА.
Последния припев и още няколко куплета прибавих и аз през годините,за да има и нещо авторско, все пак. Макар че щом „В НАЧАЛОТО БЕ СЛОВОТО…“ сигурно и тях са ми подсказали.А ето и самата приказка, която продължава да се пише:
На 16 Юни,2008 Песента за Перцето навърши 10 години в моя свят.И доколкото светът ми в своята цялост се намира в това, което наричаме съзнание, по-точно е да кажа, че станаха 10 години откакто НЕЙНО ВИСОКОБЛАГОРОДИЕ кацна там по неведомите и безгранични пътища на безкрайното БОЖИЕ РЕШЕНИЕ.За едно перце е по-подходящо да кацне отколкото да се появи,нали?А 10 е числото на Божието Чудо, където 1 е Господ, а нулата- поле за реализация. И макар че като достоен Даскал сега би трябвало да се впусна в разсъждения относно материята на песента, и дали такава съществува изобщо, а след това да обяснявам надълго и нашироко свойствата на звуковите и светлинните вълни, човешката мисъл и проявлението и в слово,а пък и да употребя такива сложни думи като резонанс,баланс, хармония, мелодия,ритъм, и като се увлека да стигна,пази Боже, даже до интерференция!!!реших да оставя настрана естеството си на Даскал и да дам възможност на Любознателния Читател сам да се порови в Интернет и да открие значението и същността на тези сложни явления и природни дадености , а пък ако му се прииска, да стигне и до квантовата физика за пояснения.Негова си работа.А аз,след като преброих думите на горното чудовищно дълго изречение и от началото до края ги изкарах 87, а при проверката от края до началото излязоха 115, и то без препинателните знаци,открих поразителна прилика между въпросното изречение и съвременните учебници и почти се отказах да продължа историята на Песента,защото един Достоен Даскал и Личност със Свободен Дух, не може,не трябва и направо е изключено да има нещо общо с такива блокиращи градивната и творяща мисъл писания. Но изведнъж погледа ми попадна на Заглавието и изпитах огромно уважение към тези, които са прочели дотук и които очевидно си искат ПРИКАЗКАТА!
Посвещавам я на тях и с почит и благодарност им свалям ПРЕКРАСНАТА СИ БЯЛА ШАПКА С ПАНДЕЛКА В ЦВЕТОВЕТЕ НА ДЪГАТА.Благодаря ви, приятели,за търпението, а на ВСЕЛЕНАТА за ЖИВАТА ПРИКАЗКА, която просто ми се случи и това е!
Та да си дойдем на думата.
10 години откакто НЕЙНО ВИСОКОБЛАГОРОДИЕ, ПЕСЕНТА ЗА ПЕРЦЕТО, живее в мен.Много сме сговорни и много се обичаме.Понякога Тя отива някъде да си върши работата, понякога аз я забравям, но когато сме заедно сме толкова щастливи и вдъхновени,че имаме чувството, че можем даже и света да оправим, ако щете вярвайте!Да не съм Господ, че да ми вярвате!Но можете да ми имате доверие.Нали затова съм вашия Даскал Мечо,с име, което вие ми дадохте и заради което подозирам,че песента долетя при мен.Все пак сигурно всяка песен си мечтае да я пеят,а се предполага, че един Даскал,който може и да пее, е най-подходящия носител и проводник на една светла и красива песен.Всеки ден се срещам с децата, тези чисти и любящи души, а те със своите родители, близки и приятели.Нали разбирате защо казвам, че можем да оправим света.Колко му е! Ние къде по трудни работи сме правили.
16 Юни,2008 беше в понеделник и тази година се падна точно на Свети Дух .Та на този РОЖДЕН ДЕН НА ПЕСЕНТА имаше толкова много знамения и случайности(ако вярвате, че изобщо има случайности.Аз-не!),че направо реших най-после да и направя ПОДАРЪК с ОБИЧ. Да и запиша приказката и заедно с нея самата да я отправя към медиите за още по-бързо и широко разпространение на Доброто Слово. Да я реализирам. Да я пусна в ефира. Да и дам възможност да бъде обикната, пята , декламирана и цитирана.Да си получи заслужения шанс да пребори пошлото , гадното, сивото , мръсното и всичко, което унижава човешкото в Човека.Да даде истинска Надежда, която никога не умира,не посрамя душата и на всичко се надява, защото зад нея стои, бди и я защитава Отец, Който винаги има последната дума, та да може всяко зло в крайна сметка да заработи за Доброто. И да изпълни Святата си Мисия да буди мисълта, да вдъхновява душата и да обучава млади и стари как да подобряват Живота си. Да им покаже , че всеки Божи Ден и за всеки Човек лично, има особена и единствена форма, пълна със съдържание и смисъл, предназначена да създаде и изгради условия за реализация на пълния човешки потенциал.Да накара хората да погледнат към Небето, да забележат и чуят птиците и…да събират перца за прекрасни и напълно безплатни Подаръци, които придружени с Песента, никога не се забравят и възкресяват живота такъв, какъвто е бил създаден- пълен с Благодат, Благоденствие и Благост.
На този ден е роден и така наречения Български цар, Симеончо, известен с приноса си към Българското образование, щото като се родил, тогавашния просветен министър,очевидно и голям царедворец, решил да помогне на народа да се зарадва повече на вестта за наследника на короната и издал указ, чрез който се нареждало на всичките му подведомствени учреждения и училища, директори и учители,да завишат годишната оценка на всеки ученик в България и по всички предмети с една единица.Освен това указа задължавал и инспекторите да инспектират точното изпълнение на поставената задача, така че всяко Българско отроче в ученическа възраст се засмяло,не яло бой за оставане в същия клас и по най-естествен начин, без разлика в народност, пол, имотно състояние, религия и други подобни глупости ,измислени от целокупното човечество за собственото му разделение и разединение,преминало по-нагоре и било мотивирано да продължи нататък,без да се корумпират учителите заради някаква си тройка и без да ги гризе съвестта,че за изключителните постижения на някои достойни ученици, най-после написали по една заслужена седмица(за студентите не съм сигурна, но твърде възможно е във всеобщата еуфория и те да са намазали).Доколкото тогава царчето било в бебешка несъзнателност и невъзможност да се противопостави по царски на Доброто, сторено от верните царедворци на баща му в негово име, а самият цар бил опиянен от чисто човешка, мъжка и най-вече монархическа радост заради продължението на рода, а значи и на царщината, дълбоко подозирам , а значи и подхвърлям на историците една истинска хипотеза, че не имотите и облагите на властта са накарали порасналия и вече станал дядо Симеончо да се върне в България.Тази неприсъща за Кобургите щедрост и милост сигурно го е мъчила през целия му съзнателен живот, та при първа възможност той събрал нови царедворци, наречени по съвременному юпита, обучил ги и като ги инструктирал лично по програмата „Пътя към ада е постлан с добри намерения” ги пуснал да му правят пи ар, както и да му подготвят подходящи, антинародни и противозаконни на истинското човешко същество закони в името на народа, които за по-голяма тежест и по-бързо приемане да се описват като Европейски или Западни.А народът,така или иначе останал и без употребяваните дотогава Източни , отчаян, омаломощен и както винаги безкрайно и безмислено добър в своята безпомощност, за пореден път не гласувал за младите и своите , отраснали и възпитани в Български условия и повярвал на Симеончо и неговите млади,отраснали и възпитани в специални, саксийни условия българчета, както и на великата му илюзия за оправянето народно за 800 дни. Така, поради вродената способност на народа ни да помни Доброто и да забравя лошото, Симеончо бил избран за Премиер.И си продължил по гореспоменатата програма.Пътьом, и сякаш нищо не се е случило, царчето си присвоило една трета от поверената му да я ръководи страна, посмял, и още как, да посегне и на Рила представете си, хитровато се спотайвал в бурни дни, пелтечел на лукаво-наивен български когато вече нямало как и полека-лека вървял към заветната цел.Аз съм си многословна и обяснителна,като всеки достоен Даскал, но вие, скъпи мои , ще ми простите.Нали съм си вашия Мечо!На всичкото отгоре ви показвам и нов, неразработен още поглед към най-новата Българската История, а това си заслужава и отклоненията и обясненията.И нали сте отлични ученици, сигурно помните и заветната цел на Симеончо(за разлика от СИМЕОН,оня дето му викат още ВЕЛИКИ, нали разбирате?),а именно: безпардонна компенсация на стореното някога от царедвореца-просветен министър Добро. За постигането и той не пожалил даже собственото си царско достойнство и се съюзил с партията, която някога го изгонила от страната.Цената на това унижение царско била получаването на Просветното Министерство.И го получил.Точно когато му трябвало.Искам да кажа, когато самият той не бил Премиер, и следователно не можело да му се търси отговорност. А за министър назначил умен, хладнокръвен, безмилостен и студен човек, който бил толкова лоялен към суверена си, че даже поставял лоялността си като ценност пред възможността някога децата му да се срамуват от делата, които вършел .Той си бил изработил и употребявал съвършени маски на усмихната доброжелателност, имал добре изучено и на място прилагано чувство за хумор и умеел интелигентно да жонглира с думите. Бил толкова добър в това изкуство, че даже в началото и аз , дето премислям и виждам тонове, нюанси, жестове и всякакви такива дреболии на характера човешки и така от пръв поглед знам що за същество стои пред мен (специално съм се учила на това), та значи и аз самата се излъгах, че най-после си имаме истински министър, да ме прости Господ, такова голямо ми беше желанието да се издигне Просветното Министерство на полагаемото му се първо място в държавата.Но аз веднъж се лъжа.
(Следва продължение, но чакам ваше мнение, приятели, слушатели, читатели…)
Да помогнем на децата в Хаити
Posted by: metchocayti on: 29/01/2010
Здравейте ! Колкото и труден да изглежда Вашият живот , вижте как живеят в момента близо 2 милиона деца в Хаити , и ще осъзнаете че сте късметлии ! Обръщам се към всички добри хора , моля подкрепете http://www.unicef.bg/page.php?key=topic&id=29 това е кампанията на UNICEF няма по – сигурен и гарантиран начин да го направите .
Нека Българската държава предприеме аналогични действия, за услесняване на осиновителния процес на останалите сираци в следствие на земетресението, при желание от страна на български семейства. В България има не по-малко състрадателни и добри хора, които биха могли да дарят тези деца с топлината и закрилата на семейната любов.
Честита Нова Година! Да е спорна и неуморна в подобряване на живота ни!
Posted by: metchocayti on: 31/12/2009
Новогодишна картичка от Мечо
Светулките на Мечо
Posted by: metchocayti on: 23/11/2009
metchocayti казва:
Дадено чрез Незабравка Апостолова на 2ри юни, неделя, Денят на Ботев, за 1ви юни- Денят на Детето. Лилянка, Лили е на Вола(това е моята племенница)
записано в тетрадката ми на 04.06.2002г. в 10 часа и 15 минути
ДОБРИ ЧУДЕСА
автор ШУТОШ ЙОРИК
(Ние кръстихме този Приятел така на името на хумористичния вестник на Петко Р. Славейков и Шута на Хамлет. Той се появи след заминаването на татко и по всякакъв начин се опитваше да ни утеши . Думите му бяха като балсалм за наскърбените ни и осиротели душички.Благодарим ти, Братко, за нежността и обичта , с които ни подкрепяше.Много ми липсваш, друже! Чакам те да дойдеш пак. А от Светулките би станала чудесна песен. Моля композиторите за съдействие.)
от Бога шушулки
без горните дрешки,
без грижи човешки,
без топли терлички,
но с топли душички.
Звездички-сестрички
чертаят спирали.
Да видиш успя ли
къде ще отлитнат,
кого ще попитат
за бързия ручей
и вярното куче…
Спирали нагоре,
спирали надолу
и без да се зорят,
танцуват си соло.
И всяка е светла,
и всяка е нова,
като звънтящата звездна подкова,
която е хвръкнала снощи от коня.
Седлото го няма – не ще го догонят!
Светулки, светулки,
свещици във мрака,
кого ли изпратихте?
Кого ли очаквате?
А бобът си зрее,
но падат шушулките,
когато във мрака
танцуват светулките.
Още е твърде хладно, та да събуваме гащите си съвсем
Posted by: metchocayti on: 20/11/2009
Отворено писмо до Иван Кулеков и други приятели послучай Международния Ден на Тоалетната
Събуждаш се сутрин и откриваш , че в съзнанието ти се е настанила ярка мисъл. Тази гостенка е толкова точна и ясна, че я запомняш завинаги, а понякога е много странна – просто няма как да не и обърнеш внимание и да не я обмислиш отвсякъде – очевидно е, че е невъзможно ти да си източника. Откъде е дошла? Кой ти я е изпратил? Какво означава ? Как е възможно в едно единствено изречение да се съдържа цяла житейска философия ? Защо в мен и дали само при мен е кацнала? Трябва ли да я споделя с хората ? Ето, полюбувайте се :
„Още е твърде хладно да събувате гащите си съвсем, та всички да видят с какво сте мислили досега. И за да не стане прекалено горещо по Гергьовден е по-добре да обуете гащите си наопаки, та да промените посоката на отрицателните енергии завихрени около вас.“
„Най-простия начин да разберете същността на Истинската Война е да си представите Живота без Растенията.“
„Стълбата , по която падаш , е същата, която води нагоре.“
„Вече показахте, че имате пушка-бойлия, а не сабя на две строшена , макар второто да е за предпочитане.“
„Край епицентъра на събитията е най-тихо“
Из „ Мисли на събуждане и за разбуждане”: От Благовещение до края на април 1999г.
10 години вече обмислям тия мисли, долетели в главата ми незнайно откъде. А това е много мислене да ви кажа! Въпреки че тогава изглеждаха разбираеми и навреме и на място казани. Предстоеше ни да решим дали да дадем коридор на НАТО. Дадохме. Но поне ни попитаха, макар и като част от процедурата.
Сега Европа сама си взе тоалетната ни. Като вид художествено произведение. Дали да се украси с нея, или да я използва по предназначение – казва ли ти някой? Смееш ли да питаш? Пък може и нужда да са имали хората. При спешна нужда се налага понякога и да нахълташ в нечие лично пространство.Човешко е и се случва. Руснаците даже имат такъв поздрав към тези, които излизат от тоалетната. Казват им: „ С облекчением!” Демек радват се, че на човека му е олекнало. А в САЩ има една обществена тоалетна, в която, като влезе човек, му се разрешават личните проблеми. Ей така, излизаш значи от това място( мисля че беше в Лос Анжелис) и ако си бил беден – забогатяваш; ако си бил болен – оздравяваш; ако си се скарал с някой, който обичаш – сдобрявате се! Казват, че големи опашки се извивали там. Неведоми са пътищата Божии и са безбройни и безкрайни решенията Му. И може да се окаже, че са ни уважили и почели хората, та макар и несъзнателно. Зер Европа не е от Оня Свят, и тя си има и кусури, и безчет проблеми за оправяне, а пък Америка е далече да се ходи за всяко нещо. И като си помислиш, че си избраха за Духовни Покровители нашите Светии Кирил и Методий, а за художествен символ на България – нашенска външна тоалетна, излиза, че са зависими от нас и Отгоре, и отдолу.( http://soubeloslav.atspace.com/ )
Та, значи, изпращам ти тия мисли, мили ми Смехурко, та да не ги мисля сама. Тук четат и пишат умни хора. Може би те ще успеят да ги разтълкуват по-правилно от мен. А аз съм човек-практик и приложих буквално само клаузата за гащите. И когато ми беше трудно, тъжно или тягостно-сиво, просто съвсем съзнателно си ги обувах наопаки. И номера винаги успяваше. Ако не вярвате, проверете сами.То си е интимна работа. Но ако и при вас резултата е същия, а аз съм сигурна , че ще бъде така, дайте да предложим и метода, и мислите на всенародно обсъждане. Все пак до Гергьовден има още време, пък Гергьовден, Слава Богу, си го има всяка година. А Конституцията , Слава Богу, е и за царя , и за пъдаря. И си мисля сега, че щом имам изначално право на Свободна Воля, а тя иска референдум за всеки важен за мен и народа ми въпрос, мога да си го направя и сама.Така де, тази държава моя ли е?-Моя! Човекът ли е бил пръв, или политиката?-Човекът! Икономиката ли е била първа , или човека?-Човекът! Властта ли е била първа, или човека?-Човекът! Конституцията ли е била първа, или човека?-Човекът! И щом като аз, Човекът, съм на първо място, а политиката, икономиката , властта, конституцията и държавата са производни, измислени от нас, хората, за удобство, ред, закрила и благоденствие, имам ли право да ги променя ако вече не стават за да живея, работя и раста по-добре, а и което е по-важно – да създам възможност и на децата ми да го правят?-Имам това право! Нещо повече, длъжна съм да го упражня! Че защо ми е тогава да питам и да моля някого да ми разрешава? Аз съм Божието Любимо Чедо! И ти, Приятелю, който четеш тези редове, също си Божието Любимо Чедо! Ние сме и наследниците, и закона! Съзнаваш ли това? Разбира се, че го съзнаваш! Иначе нямаше да стигнеш чак дотук. И нашата работа е да творим живота си такъв, какъвто го желаем, да сме щастливи и да му се радваме с благодарност, да се обичаме и да се надпреварваме да си правим добро, а не да се занимаваме с второстепенни и незначителни административни подробности.Тях има кой да ги прави и по длъжност и по същност. Навъдили са се цял куп мазохисти. Ще се самосезират, самообвинят и самонакажат ако не докарат нещата и на членове , и на параграфи. Иначе ще се надпреварват да се дебнат и хващат един-друг с надеждата да се изпреварят един-друг. От страх, от глупост, и за да отложат малко часът на Истината и тази симпатяга Съвестта. Тъкмо да не се пречкат на истински важните неща и процеси, да си запълнят времето и да си оправдаят малко заплатите, като ни отърват от мръсната работа. А между другото те също са Чада Божии, само дето не са го осъзнали. Ако го осъзнаят ще станат и Любими. Няма как иначе. Такъв е Божия Закон.
А аз имам важна работа от лично и държавно значение. И Кулеков има. И Слави. И всички вие , приятели, които четете и пишете тук и навсякъде, където и когато трябва, навреме и на място. И децата ни. И комшиите. И роднините. И всички, които мислят със собствените си глави. И аверите. И адашите. И аркадашите. Толкова е просто. Всеки от нас си казва на ум, или на глас, според желанието и разположението: ” Аз съм президент на моята държава. Издавам указ за референдум по въпроса за еди кое си наложително нещо, дето ще ми подобри живота така, че да му се радвам, за благото на всички и без да бъде нарушена чиято и да било Свободна Воля. Т`ва е! Така си е! И толкоз. Казах.
Споделям, ако искам, за общо изпълнение. Както го правя сега. Не струва нищо повече от удоволствието да общувам с приятели, а после с нетърпение да очаквам тяхното мнение и да му се наслаждавам, каквото и да е то. Всяко е добро и полезно. Едно те радва и вдъхновява, друго те кара да мислиш, а трето да се поправиш.
Ако пък преценя, че с Божията помощ мога и сама да изпълня, си го написвам в текущите задачи и го правя. В името на живота и за Слава Божия. Защото искам така и защото, както е казал Великият Български Мъдрец: „За Господ се работи безупречно и безплатно!“
И пак Той:
“ Не връзвай звънци на добродетелите си, но и не издигай паметници на погрешките си.“
За последствията от стореното отговарям пред Бога и съвестта си. Ако тези две Висши Институции са в мир и задоволство, моя милост вдига шапка на тояга, пее си, танцува и се весели на спокойствие. За изключителни постижения мога да се наградя с нещо хубаво и желано, и даже да си създам и връча подходящ орден. Не се притеснявайте, че съм изперкала или не дай си Боже съм се надула от пуешка гордост и натегнала от метал поради чести злоупотреби с властта сама да се потупвам по рамото. Да не съм глупачка! Досега съм го правила само веднъж и за нещо, което наистина си заслужаваше. Голяма забава беше да си измисля ордена и да му дам име, а още по-голяма да си направя Празник, специално за случая и да си го връча. Нарекох го ”Гърненце Мед с Лъжица”. Не знам дали съм ви казвала, но аз съм Мечо от 11 Декември 1971г.( Така ме нарече моя батко и бъдещ съпруг в деня, когато се запознахме. От тогава всички ми викат Мечо и даже забравям понякога, че съм Красимира.)Така че си измислих орден, който да ми е таман. И ако щете вярвайте, но аз бях до тук. А си мислех, че ще трябва да обиколя чаршията в Търново за да купя гърне, което тепърва да рисувам и да пълня с мед, както и дървена лъжица, заради името. Чудех се как ще я пробия за да я завържа с панделка към гърнето, та да прилича поне малко на нещо специално. Обичам естествените материали и като свърших с измислянето и описанието му на хартия (нещо, което е абсолютно задължително ако искаш нещата да стават) тръгнах да търся и събирам частите на собствения си орден. Преди това, обаче, влязох в най-близкия до нас хранителен магазин за да си купя цигари, защото когато мисля усилено, пуша много, и бях свършила всичките. И вътре веднага ги видях. Получени същия този ден и подредени на рафта срещу вратата, мънички едни такива, симпатични, шоколадово- кафяви и гланцирани, с печат, апликиран върху самата глина и с капаче, на което има дупчица и от нея виси дървена лъжичка на канап. Пълни с първокачествен мед и със Сертификат за Произход, гарантиран от Производител със Собствено Име! Много по- красиви и стилни от това, което създадох във въображението си, но точно отговарящи на зададената програма в описанието. Чиста проба материализирана мисъл. Напълно Готови с Всички Екстри и Достойни за Мечешки Ордени! Изпразнят ли се, могат да се пълнят отново с Мед или Важни Неща, според нуждата и материалното състояние. Винаги полезни. Много, ама много им се зарадвах и веднага купих това, което ми се усмихна. А как се усмихва гърненце, ще попитате. Знам ли? Така го почувствах, дето се вика, познах си го. А вечерта изведнъж ми дойдоха неочаквани и мили гости от близо и далеч в презадоволително количество. Разказах им тази жива приказка, както и историята, която ме вдъхнови да си дам орден за Гражданска Доблест. Някой път и на вас ще я разкажа. Много се смяхме и всички изядохме по една лъжичка от меда като си пожелавахме нещо хубаво. Вълшебството продължи през годините и всички желания се сбъднаха и продължават да се сбъдват. Вселената наистина те подкрепя, когато се опитваш да си щастлив и добър човек, въпреки всичко, което ти пречи . Е, не винаги успяваш , но ако имаш цел и посока и не се предаваш, а продължаваш напред и се поправяш в ход, всичко се подрежда и добрите чудеса стават . Една английска поговорка казва:“Не плачи за разляното мляко.“
Благодаря ти, Иване, че ме вдъхнови да напиша всичко това.Изпитвам безкрайно уважение, обич и почит към всичко, което правиш и от сърце ти желая да се усмихваш по-често.Толкова е хубаво, когато такива като теб се усмихват. Аз съм си Даскал и от опит знам, че злото се храни, когато му обръщат внимание. Дай да го оставим да умре от глад, а ние да си свършим работата и да си построим държавата такава, каквато я искаме. Време е да градим. Време е за Майстори.
А сега искам да благодаря и на тези, които изчетоха търпеливо всичко дотук с още една мисъл на събуждане и за разбуждане. Първата, която забелязах и съзнателно обмислях почти 3 седмици, докато ми се стори, че я разбрах и спрях да и противодействам с всевъзможни доводи, като буквално и се подчиних. Тя се появи някъде през есента на 1992, когато трябваше да доказвам на много хора, че съм права. След като на практика изпълних това, което Мисълта повеляваше, работите ми се оправиха и проблемите ми бяха решени по възхитително бърз и ефективен начин. Нямаше засегнати. Нямаше обидени. Нямаше горчивината, която обикновено остава след спорове от типа „ кой прав-кой крив”. И всички бяха доволни. От все сърце желая да се ползвате и вие от нея, приятели. Даром я получих, даром ви я давам:
„ Истината не трябва да се защитава. Тя сама има сила да се защити. Излагай само факти.”
П.П. А истинското значение на думата „споделям” е : Не поделям, а заедно ползвам, без да разделям.
Даскал Мечо ваш. 
„ПРАЗНИК“
Posted by: metchocayti on: 18/11/2009
СПОМЕН ЗА ВЕЛИКОТО БЪЛГАРСКО СВЕТОВНО ПЪРВЕНСТВО ПО ФУТБОЛ
FFA (Friends From Above): „ Реката тече – забрава влече! Да помниш, иска се умение!“
И РЕЧЕ БОГ: ПОСТАВЯМ ДЪГАТА СИ В ОБЛАКА, И ТЯ ЩЕ БЪДЕ БЕЛЕГ НА ЗАВЕТА МЕЖДУ МЕНЕ И ЗЕМЯТА.
Битие, 9:13
Учителя е поставил този цитат от Библията в “ Завета на Цветните Лъчи на Светлината“ там, където ще се чете с всеки лъч, цвят или краска. Откровено да си кажа, това е едно от нещата , върху които съм мислила най-много, но ще споделя с вас, приятели мои, съвсем накратко, в резюме, тези свои дълги размишления.
1.Малко история. От опит знам, че случайни работи или пък случайно изпуснати фрази при Учителя няма. Да не говорим, че по Неговите Собствени Думи “Лъчите“ са Му свалени и дадени от Христовия Дух, през далечната 1912г, когато Той е в пълно усамотение в Братска къща в Арбанаси. Те са ТОЛКОВА ВАЖНИ, че за да не стигнат до нас,бъдещите поколения, Силите на Черната Ложа са се опитали да извършат покушение върху иначе Крепкото и Несъкрушимо Здраве на Учителя. Това, разбира се, набързо е било овладяно от Светлите Сили , а Общуването на Духа Христов с Духа на Беинса Дуно продължило и резултата е налице – най-лесния и достъпен начин за решаване на здравословни, икономически, психологически и всякакакви други човешки притеснения и проблеми, както и за пълноценно Духовно Израстване на четящия и на тези , за които се чете ( защото на практика лъчите могат да бъдат четени за хора или събития, които са отдалечени от мястото на четенето). Може да ви звучи невероятно, но четенето на лъчите отдалече, многократно увеличава въздействието им, особено когато хората, обект на лечение, и хабер си нямат , че някой харчи времето си в тяхна полза. Имам обяснение и за това, но то не е предмет на това писание. Първото издание на „Завета“ е отпечатано в Царската печатница през същата тази 1912г. в ограничен тираж. Малките, луксозни за времето си книжки, били раздадени поименно и лично на всички ученици на Учителя, присъстващи на Събора на Бялото Братство във Велико Търново и били придружени с обстойно обяснение как, кога и какъв цвят да се чете при различните случаи. Важно е да се каже, че има една обща част за всички краски, и посочения по-горе стих от Битие е включен точно там.
2. Както вече знаем от научните изследвания за светлината и мисълта , потвърдени и от съвременните открития на квантовата физика, всичко на тоя свят е енергия с различни по честота вибрации, които могат да се измерват. Цветовете също. Произнесеното Слово също. Та значи, Христовият Дух е дал на Учителя стиховете от Библията, които трептят с честотата на Цветовете на Дъгата. Макар и взети от съвсем различни места на Словото, прочетени заедно, те поразяват със своята цялост като единен текст с форма, съдържание и смисъл, а изговорени гласно и в определен ред, те масажират, синхронизират и хармонизират центровете в човешкия мозък с вибрациите на съответния цвят и на практика се осъществява цветолечение. Четенето на Лъчите води не само до разрешаване на различни човешки проблеми, но и до дълбоко размишление, а от Учителя съм научила, че РАЗМИШЛЕНИЕТО върху определен обект е много по силно от медитацията защото води до РАЗУМНО ОБЯСНЕНИЕ на непонятните за отделния човек неща, според собственото му еволюционно развитие.
3.Разумното обяснение е ключ за РАЗБИРАНЕТО на нещо, върху което човек фокусира ВНИМАНИЕТО си.
4.Момента на Разбиране за мен е ПРОСВЕТЛЕНИЕ, което в някои изключителни случаи се превръща в ПРОЗРЕНИЕ.
5.Ако СЛОВОТО, т.е. МИСЪЛТА е Духът в Светата Троица, а Духът е личната за всеки човек връзка с Отец, то ВСЯКА ДУМА от споменатия стих от Библията придобива огромно значение.
6.А ето и моето ПРОЗРЕНИЕ за ЖИВОТА от цитирания Библейски текст: Облакът, като нещо преходно, е символ на тленното човешко тяло, което, като всичко материално в Природата, се ражда, развива се и умира, след което се разлага на основните химически елементи , от които е построено и се връща в кръговрата им.То идва и си отива като облака. А БЕЛЕГЪТ НА ЗАВЕТА МЕЖДУ БОГ-ОТЕЦ и ЗЕМЯТА Е ДЪГАТА, РАЗЛОЖЕНАТА НА СВОИТЕ 7 ОСНОВНИ КОМПОНЕНТА БЯЛА СВЕТЛИНА на СЛЪНЦЕТО, без което на планетата ни няма ЖИВОТ. Те са Символите на Седемте Енергийни Центъра в тялото, така наречените ЧАКРИ и не случайно са рисувани, обозначавани и обяснявани със съответните цветове на Дъгата, а и са подредени като в нея. По законите на Природата, докато има Слънце има и Енергия, а тя не се губи. ТЯ Е БОЖИЯ ! И ТОЧНО ЗАТОВА ДУШАТА ЧОВЕШКА Е ВЕЧНА! Тя си тръгва оттук и се ражда в ДРУГИЯ СВЯТ. Тръгва си от там и се ражда тук, или на друго място, според развитието си. И може някой , някъде, да е разбрал и описал тоя процес по същия начин. За мен ,обаче, това си е лично мое, преживяно знание и нищо не би могло да ме убеди, че то е невярно. Защото след ПРОЗРЕНИЕТО ми, моят ЖИВОТ се преобрази, стана смислен и много по-качествен.СТАНА СЪЗНАТЕЛЕН ЖИВОТ и всичко се подреди по един чудесен начин. И продължава да се реди като ЕДНА ВЪЛШЕБНА, НО НАПЪЛНО РЕАЛНА ПРИКАЗКА ЗА МЕН И ВСИЧКИ СВЪРЗАНИ С МЕН.
7.Годината е 1994. На бял свят излезе книгата „Беинса Дуно и Велико Търново“- история, писма от Учителя до последователите му там, протоколите от Търновските Събори, където е записано Словото на Учителя, конспекта на това, което по-късно ще бъде разработено в над 7500 беседи.Основите. Книгата ми беше подарена от Моята Кръстница, която по-късно, по всички правила на ПРИКАЗНИЯ СВЯТ се превърна в Кръстница Фея за Семейството на Мечо, моето семейство. Заедно с нея, по един чудесен начин у мен попаднаха „Завета на Цветните Лъчи на Светлината“,където всеки ден имаше съответен цвят, Добрата Молитва, 91ви и 23ти псалом и молитвите и песните за всеки ден от седмицата ,дадени от Учителя за оправяне и хармонизиране на живота на хората, както и записите на касета на тези песни в изпълнение оперния певец Огнян Николов. Лято е. Ваканция. Имам време всяка сутрин да правя всичко това. Сама съм в къщата на Пишмана в Търново и не се стеснявам да го правя на глас. Там, където от 1905 до 1910г, по един месец през лятото е живял, ходил и размишлявал Нашият Благ Учител. Веднъж по време на тези ми изпълнения дойде Даниелка, моята връзка с Учението. „Мечо“- вика ми тя- „Какви са тия кучета дето спят по двора и терасата?“Излизам навън и какво да видя – 15 тина кучета от всякаква порода и размер се опънали като тюлени едно до друго и като ги бутнеш не помръдват, не можеш и да ги поместиш защото са тежки като трупове. Ето какъв беше ефекта на вибрациите на Словото, Цвета и Музиката за този ден върху необременения с грижи и тежки мисли кучешки мозък. Виждали ли сте такова нещо? Е, аз видях и имам свидетел. Десетина минути след спирането на музиката, кучетата бавничко се надигнаха и полека-лека се отдалечиха, тихо и кротко, всяко по своя си път. Кажете сега, ако ви се случи такова нещо, някой ще може ли да ви убеди, че Лъчите, молитвите и музиката не действат. Мен не! И затова поставих Библейския цитат за мото на най-хубавото и вдъхновено нещо, което съм написала някога. Моя „ПРАЗНИК“! Най-красивата част на поемата “ Бог се радва…“ писах пред операционната, където правеха 6часова, животоспасяваща операция на Моето Слънчице, дъщеря ми Десислава. Прочетох всички молитви, прочетох всички лъчи и таман да ме налегне обикновеното ,черно, майчино мислене, някаква сила ме сложи на една пейка пред масата във фоайето, накара ме да извадя химикалката и тетрадката и да напиша това, което по-късно щеше да стане финал на поемата. И което е най-важното, изчисти всички вредни мисли от главата ми, както гъбата изтрива написаното по дъската в класната стая. Пишех и виждах в съзнанието си как Учителя държи и направлява ръката на Хирурга Д-р Никулен Стойнов, да е жив, здрав и успешен винаги и спасените от него животи да са толкова Красиви и Ползотворни, колкото Живота на детето ми след тая операция.Шапка свалям и на асистиращия Хирург Д-р Толеков, да са светли и добри като усмивката му всички негови постъпки.
8.12 юли 1994г. Петровден. 130 години от Рождението на Учителя. Цяла България е щастлива и доволна. Всички Българи се срещат по улиците , прегръщат се и се целуват, пеят и се смеят.Вълнуват се и се радват. Току що е завършило Великото Българско Световно Първенство по Футбол. Хората празнуваха голямата победа. Душите ни, които знаят всичко, празнуваха Рождения Ден. Бяхме цели, весели, красиви и добри. Бяхме пример, че можем да сме това, което ще станем в Новата Епоха. Бяхме такива, каквито Учителя беше описал като Новите Хора- Родители на Шестата Раса. Бяхме се превърнали в Достоен за Великия Му Дух Подарък – Един Цял Народ от ИСТИНСКИ ЧОВЕЦИ.
Откъс и финал на поемата „ПРАЗНИК“, подходящ за 17 ноември, Денят в който през 1993 година Българите припознаха Бог като Отец. Да си спомним и почетем паметта на Мичмана, който произнесе заветните думи : „Господ е българин!“ Мир на Душата ти и Светлина вечна по пътя ти, брате! Ако всеки от нас направи толкова, колкото ти, никой не би се и опитал да ни стига. И не защото Господ не е Баща и на другите народи, а защото само ние си го признахме на глас. И то какъв глас! Успя да зарадва всички ни! На теб, приятелю, който изрече Истината, посвещавам тези стихове.
…..А отгоре Небесата,
с помощта на Чудесата,
ни изпращат Бяло Войнство,
с убеждение и мир.
Всекиго от нас намира
и при всекиго се спира,
и при всекиго остава,
и говори му безспир.
Че това чудесно Войнство,
с Добра Воля и с Достойнство
носи Заповед Свещена
със Предвиден Резултат:
„Който иска Празник Ярък
и един Голям Подарък,
да се праща на ПАРАД!
А пък който не празнува
и държи да си умува,
в ада си да се лекува.
Имаш избор! Казвай брат!“
Братът пъшка. Бърчи чело
и в стеснение несмело,
скромно казва, че не може
никак да не се тревожи.
Че не знае как да върже
Празника с живота тъжен.
А от всичко най-опасно,
бъдещето му неясно,
в някой тъмен ъгъл вече
пак се зъби отдалече.
Но един тих глас отвътре
с нежна мекота мълви,
и грижовно увещава,
и го кара да мълчи,
а да чувства и да мисли,
и да действа от зори:
„Слушай, ти си ми Юначе!
Винаги намираш начини.
Я вземи се поспретни
и главата си вдигни!
Я се помоли на Бога
и спрегни глагола „МОГА“,
и ще видиш как уплашен
ще избяга звяра страшен!
И ще станеш съвършен,
устремен и дръзновен,
също като на СВЕТОВНОТО !
Сети ли се? Най върховното!
Помниш ли защо тогава,
във размирната държава,
се прегръщахте засмени
и запяхте окрилени?
НЕ ОТ ГЛАД, И НЕ ОТ НУЖДА,
А ОТ РАДОСТ СЕ СЪБУЖДА
В БЛАГОДАРНОТО СЪЗНАНИЕ
НАЙ-СВЕЩЕНОТО ПОЗНАНИЕ,
ДЕТО МОЖЕ ДА ОТКЛЮЧИ
НАЙ-ЗАПЛЕТЕНИЯ СЛУЧАЙ,
И С ЕДИН-ЕДИНСТВЕН ВИК
ДА ПОВИКА ДУХ ВЕЛИК,
ЗА КОГОТО НЕ Е СЛОЖНО
ДА НАПРАВИ НЕВЪЗМОЖНОТО!
И С РЕШЕНИЕ ЕПИЧНО
да ви върне в Рая ЛИЧНО!
Бог познахте и признахте,
Българин Го назовахте!
А пък Той това и чака
и ви покачи на влака,
към Света на Свободата,
Любовта и Красотата! „
Да си спомним Светлината
във очите, по лицата,
как изгряваше спонтанно
в тъмна нощ и утро ранно.
А целувките свещени?
А ръцете изпотени?!
Знамената да държат,
баници да майсторят,
да изтриват очи влажни,
да прегръщат снаги снажни,
палци за късмет да стискат
и с шампанско да се плискат!
Помните ли колко лесно
сътворихме нови песни,
пък научихме и старите,
за да славиме България!?
И от Шабла до Пирина
всеки стана ни роднина,
всеки кум и сват ни беше
щом “ ЮНАЦИ“ ни зовеше.
Циганите в махалата,
турците от равнината,
млади, стари, болни, здрави,
в градове, села , дъбрави…
И с познат , и с непознат,
срещахме се брат със брат,
и във всякоя жена
виждахме една сестра.
И пред някой телевизор,
край препълнена софра,
тръпнехме от обща мисъл,
ставахме ЕДНА ДУША:
“ Хайде , наште! Давай Ицооо!
Я ги поздрави с една
звучна, българска, хаплива…
Да ги стряска и в съня!
Да се сетят , че в хармония,
в едно с Радостна симфония,
към небето дръзко литнала
ПЕСЕН БЪЛГАРСКА ЗВУЧИ
СРЕД КОСМИЧНИТЕ ЛЪЧИ,
и явява се на практика,
ПАСПОРТ ЗЕМЕН В ТАЗ ГАЛАКТИКА!
Някой тук ще каже : „Беше…“,
но Душата ни цъфтеше,
и Духът ни се изправи
и над всичките държави
ГОРД И МОЩЕН ПОЛЕТЯ!
А светът ни разпозна
и разказа по ефира
къде точно се намираме.
И тогава Радостта
като ПЪЛНОЦЕНЕН ОПИТ,
ПРЕЖИВЯНА И РАЗБРАНА
като ЗНАНИЕ остана,
да я помним и в скръбта.
Та когато ще решаваме,
с нея да се съвещаваме,
и когато най боли,
в нея да се приютим:
БОГ ПОЗНАХМЕ И ПРИЗНАХМЕ,
БЪЛГАРИН ГО НАЗОВАХМЕ!
Пък в сегашната кондиция
вече имаме позиция,
изразена с мъдрост пряма:
„По въпроса за плурализма-
две мнения няма!
Щом в Родината ни мила
със Единство правим Сила,
няма какво да умуваме.
ТО СЕ ЗНАЕ – ЩЕ ПРАЗНУВАМЕ!“
…………………………………………………………
Бог се радва!
С Благодат благославя този свят,
и го пълни с Добрина,
Мир, Любов и Красота!
И по целия Всемир
еква весел, ЗВЕЗДЕН ПИР,
и Небето вдига тост
В ЧЕСТ НА ПЪРВИЯ НИ ГОСТ!
Седемцветно – ярък път
към Земята в миг се спуска.
Бели Ангели летят,
Бели Конници препускат.
И Небето, и Земята
се завъртат във едно
пъстро, слънчево, лудешко,
и младежко колело.
И Дъгата става Мост
за да слезе Сам Христос,
та приятелите Свои
да зарадва с Блага Вест
и с Подарък – Нова Чест!
Нови Сили, Мисли, Чувства!
Нови Средства и Изкуства!
Нова Младост! Нова Радост!
Нова Смелост! Нов Живот!
И …с една Държавна Баба,
да замесва рано хляба.
Здрава, весела, чевръста,
и несхваната във кръста,
та да може от зори
приказки да зареди,
и със тях да направлява,
и с възторг да вдъхновява
безчет внучета в страната,
без да мисли за заплата.
Зер най-малките деца
на Земята и Отца,
трябва да са съвършени,
устремни и дръзновени,
и засмени, и добри,
от най-ранните си дни.
И да могат да танцуват,
да се радват и празнуват,
та на своите родители,
и на своите учители,
да напомнят за СВЕТОВНОТО.
Сетихте ли се! ВЪРХОВНОТО !
Преживяла и предала ДАСКАЛ МЕЧО СЛАВЕЙКОВА
Ден на Будителя – 7
Posted by: metchocayti on: 11/10/2009
Ден на Будителя – 6
Posted by: metchocayti on: 11/10/2009
Ахмед бурадà, акъл дишардà. – Ахмед е тук, но акъла му го няма. (Турска пословица, използвана от П.Р. Славейков и Учителя)
Ама че работа!
ИМА 5 НАЧИНА ДА СЕ ОПРАВИМ
Аз избирам първия.
Ти избираш втория.
Той избира третия,
а пък тя четвъртия.
То предпочете петия.
Защо ми се сърдиш за моя начин?
Защо ти се сърдя за твоя начин?
Защо се сърдим на всеки за начина?
Накрая излиза , че всеки е прав.
А това е целта, нали?
Ти си мозъка.
Аз съм сърцето.
Ти ми се сърдиш, че чувствам.
Аз ти се сърдя, че мислиш.
Ама че работа!
Нещо все бъркаме.
Но не в начина,
а в сърденето.
Щом има воля, има и начин!
Ама че работа!
Ама че работа!
Всеки ден е достатъчен за окото,
което знае да вижда.
Всеки ден е достатъчен за ухото,
което знае да чува.
Всеки ден е достатъчен за сърцето,
което обича.
Те са Майсторите на храма Човек.
Те го могат това. Те го могат!
Ако им дадем да проявят естеството си,
и ги поставим на фокус.
Къде е умът ни, за Бога!
Къде е умът ни?!
Да го направи.
Има 5 начина да се оправим
и само една беда,
изразена римувано в пословица турска,
Ахмед бурадà, акъл дишардà.
Има 5 начина да се оправим,
ако върнем акъла си от разузнаване
и го сложим на работа:
Мениджър на 5те собствени сетива.
Ден на Будителя – 5
Posted by: metchocayti on: 11/10/2009
А аз пак се отплесвам, пък уж съм съсредоточена. Простете ми, че съм това, което съм и правя това, което мога, с това, което имам. Ама съм си вашия Мечо.Ще ме извините и пак ще дойдете при мен да ви разказвам и показвам. Ролите ни в тази пиеса са такива. А животът е хубаво нещо, особено в Царството Божие. Така си е.
Време е да си запиша и аз моето домашно. Съвременни вариации – продължение на темата за Стоянка, младото и хубаво момиче, което и днес търчи на среща с Любимия. Заради Любовта и Сътворението. Заради Живота, който продължава. Заради безкрайната Вечност, която ни вдъхновява да го правим отново и отново. Защото СМЕ.
Мисъл на събуждане и за разбуждане:
„Щом за двама няма място, значи мястото е тясно.”
Резолюции за протокола след тази мисъл:
Егото ми: „Ами щом като е тясно, вдигам си шапката и заминавам.”
Питам децата, а те: „Ами щом като е тясно, намери по-широко място.”
Мъдри учители мои, благодаря! Най-вече за това, че ме научихте да се допитвам, да търся отговорите на трудните въпроси и констатации от децата. Току виж и правителство на България сътворят от раз. Хич няма да учудя. Само си викам: Дай Боже!
А ето какво се получи от размишлението за търсенето на по-широко място и употребата му по предназначение, т.е. да има място за всички и никой да не казва: „Тука няма къде човек да си почине!” Това не бива да става, защото за живота почивката е толкова важна, колкото и работата. И всеки сам трябва да определи кой е най-подходящия му стил, като ритъм във времето и симетрия в пространството. И този стил трябва да е в хармония със стила на всички около него, за да сме свежи и усмихнати, ведри и вдъхновени. Тъй де, разнообразие му е майката. Като в Българската пъстроцветна шевица. Които могат я шият. Които могат я плетат. Които могат я тъкат. А аз я пиша. Що е то?
О,ДА!
ЗА БЪЛГАРКАТА – МАЙКА
Из цикъла „Еволюция”; раздел “A Gentle Touch of Eternity” или така да се каже, малко епос от близкото бъдеще (тоз английски вече и баба го знае, за разлика от Българския. Хич даже не ми се превежда. На който му е интересно да си го преведе. Толкоз. казах. )
Буква А, а също и звезда,
вляво лебед, като знак астрологичен.
Вписани са в мечето,
дето ще държи детето.
Даже не едно, а пет -
Като стихчета в куплет.
Вдясно е мислител важен -
хем е весел, хем е снажен.
Вече няма го калпака,
но останал е мустака.
И носът му е изправен.
Погледът е станал плавен.
Моден е и има плитка –
по гърба му да се митка
и да каца върху нея
малко птиче – да му пее.
Той стои, мълчи заслушан,
но изправен, а не сгушен.
На гърдите знак Христов
е изписан. И е нов.
Вече не е кръст, а лира,
дето свири без да спира.
Те на покрива на сградата,
тихо слушат серенадата.
Слуша и Духът на Къщата,
дето вече не е същата.
Зад мислителя, в гората,
крият се без страх децата
в жизнерадостна игра,
и деня, и през нощта.
Те не знаят що е прашно,
мръсно, сиво, гладно, страшно.
И със живите мечета
си играят на мокета
от трева, цветя и мъх,
със уханно-сладък дъх.
А под тях, в далечината,
има малка, китна нива,
пълна със добра коприва.
Тя им дава нови дрешки,
често им разказва смешки,
грижи се и за храната
и покоя на децата.
По-добра от бодигард,
По- прецизна от стюард.
Пàри само враговете,
но е мека за ръцете,
дето я берат с любов
за здраве и за благослов.
А цветът и е прекрасен
и привлича берекет,
щедрост, сила и късмет.
Щом я види някой ясно,
в миг разбира, че опасност
няма, няма и да има,
там където с кеф расте
тази БЛАГОРОДНА ДИВА
със название КОПРИВА.
В утро ранно на тревата,
грейнала в лъчи росата,
къпе кончетата бели,
легнали като къдели
на красивата полянка,
дето някога Стоянка,
тичаше на срещи важни
с Духове многоетажни.
Тя измисляше програми
и редеше телеграми;
плачеше и се косеше
за това, което беше;
и се смееше на воля
на чудесната си роля;
и използваше похватите
на родените в палати,
та в колибката и малка,
тясна, схлупена и жалка,
да расте Аристократа
на Духа и Светлината,
и живеещите там,
вместо неудобен срам,
да изпитват ведра радост
във красивата си младост,
та животът да ги свари
не във ад, а на сафари.
С тази разлика, че всички
тука стрелят по панички,
и със съвест не в агония,
а с Природата в хармония,
те Живота уважават
и на Бога уповават.
Тъй една мечта свещена,
вдън душата породена,
се превърна в цел и смисъл
на градивната и мисъл.
Тя се молеше и пееше,
и с децата си живееше;
и енергии обменяше,
и съдбите им променяше;
и ги пращаше честити,
да пътуват към звездите;
а пък кармата им тежка
с дързостта си нечовешка,
в благодатна тор превръщаше,
та нещата покрай къщата
да растат и да цъфтят,
чудеса да създадат,
в живи приказки описани,
с вечност от Любов орисани.
Та децата на децата,
да разказват на децата си,
как прабаба им Стоянка
не се кротнала на сянка,
а получила познания
чрез Небесните послания,
в стихове ги претворявала
и във песнички изпявала.
(Тъй със лекота се учи
как с Отеца да сполучиш
и да бъдеш по и най
в безопасен път безкрай.)
А във РОДОВАТА КНИГА,
без окото и да мигне,
всички Богове наричала
и в сърцето си се вричала
да не се зове Стоянка,
ако тучната полянка
не превърне в мирен рай,
та от всички да се знай,
че децата в бъднините
ще са смели и честити,
и ще се гордеят с право,
и ще казват с радост „Браво!”
на чудесните Родители
и на светлите Учители,
за достойните дела,
проявили пред света
БОЖИЯТА МИСЪЛ БЛАГА
за ДУХА, СИНА И ХЛЯБА
Ха, кажете дружина: „Да бъде!”
Амин. Така е и така да е вовеки.
Ти само речи, Господи. Ти само речи.
Преживяла, видяла и предала:
Даскал Мечо Славейкова. CayTi
P.S2. Пояснения на словосъчетанието „тя редяла телеграми”.
Август, 1995г. Приятелката ми Оля ми се обади по телефона от Ловеч и ми каза, че дъщеря и Нора е приета в Университета, но платено обучение. За да започне, таксата от 18 000 лв. трябвало да се внесе в срок от една седмица. Бащата, както винаги в такива моменти, безотговорно и безметежно пийнал, съчувствено и абсолютно безполезно съпричастен, и направо да си го кажем, оглупял от финансова невъзможност. И в църква ходила, и заеми търсела, и всичко опитала, и най-накрая решила да ми се обади и да ми изплаче мъката си, че не е в състояние да помогне на умното си и безкрайно добро дете. Поокуражих я и някъде към 9.30 сутринта затворихме телефона. Предната вечер у дома беше дошла Даниела, да ми се обади, че се е върнала от Рила, където всяка година ходи да играе Паневритмия край Езерата. Разказа ми куп неща, които са се случили и между другото много се смяхме на това, че един човек и разказвал, как като има някакъв проблем пишел писмо на Учителя и работите все някак се оправяли. Кой знае защо, като оставих слушалката, си спомних точно за този човек. И чисто като Мечо Пух взех да разсъждавам, че срокът е кратък и писмо тук няма да свърши работа, а трябва да се действа по скоростния начин, т.е. да се прати телеграма. И записах в тогавашната си особена тетрадка:
ТЕЛЕГРАМА
Адрес: Вселената
Получател: Учителя Беинса Дуно
Скъпи учителю, на Нора Вацова, дъщерята на моята най-добра приятелка Оля са и необходими 18 000 лв., за да продължи образованието си. Моля те, прати и.
Целувки. Твой Мечо.
Ако щете вярвайте, но до вечерта Нора имаше парите и само по чисто технически причини ги получи на другия ден. И не 18 000, а 20 000 лв., та да има и за път до Търново, и да се пооблече, и на майка си да даде и да почерпи за това, че вече е студентка. И аз, дето тоя ден взех пари назаем за цигари, взех и най-дейно участие в тая чудесия. А как стана това? Ако ме попитате ще ви разкажа. Но имам и още един въпрос към вас:
Дали след този случай продължих да пиша телеграми и колко са били? Можете да залагате.
P.S3. Пояснение на учудването на съвременния човек, че копривата може да дава и дрешки. С тази синтетика около нас, съвсем забравихме, че освен всичко друго, копривата е и влакнодайно растение. А ако искате доказателство и не ви се ще да изминавате дългия път на обучение по история, етнография, биология и т.н. плюс собствен опит в предене, тъкане и шиене, просто прочетете прекрасната семейна приказка за Елиза и Дивите Лебеди.
