Във весели и тъжни дни,
във леден мраз и слънчев пек,
решавам както и преди:
от утре ставам Нов Човек.
И всяка нощ преди съня,
пред съд душевен и нелек,
установявам за беда,
че пак не станах Нов Човек.
Не се помайвам и не дремя,
а разсъждавам в здрача мек,
как да открадна малко време,
да стана някак Нов Човек.
И всеки път едно и също,
дори да хвърлям чифт и тек,
все ми се пада служба,къща,
а не да ставам Нов Човек.
Навярно чак до старини,
макар и да живея век,
надеждата ще ме крепи:
от утре ставам Нов Човек!
1 | Красимира Славейкова
14/12/2009 at 13:19
Аз съм това, което съм! Правя това, което мога, с това, което имам.Пиша, пея, даскалувам. Мечтая да напиша либрето за мюзикъл ” Краят на една безкрайна песен “. Мечтая да е толкова добро, че да го постави ” Шоуто на Слави “.Мечтая ролята на Даскал Мечо да изиграе Татяна Лолова. Мечтая в парламента да приемат закон за безвъзмездно оземляване на децата от домовете след навършване на 18 години, защото те си нямат нищо.По десет декара за собствено имение!А до пълнолетието им и след него да ги учим как се прави това с подходящи занимания при подходящи хора.Най-добрите във всяка област на живота! Искам, знам как и мога да им помогна да си създадат късче Родина и да станат добри родители в щастливи семейства.Независими, свободни и разумни. Мечтая да открия кои са били четирите въпроса на Васил Левски към народа ни. Знам, че децата ни са прекрасни и успяващи, красиви и добри, любящи хора и искам да живеят в Радост. Хубостта на Майката е моето умение.