Мисли на събуждане и за разбуждане

ЗА МУХИТЕ И ОЩЕ НЕЩО

Posted on: 27/09/2009

 

Преди години, с моята племенница Лили имахме Много Важен Разговор. На снимката  по долу, редактирана и творчески пресътворена от самата нея като Подарък за Рождения ми Ден и озаглавена „Семейството на Мечо – тесен кръг“, тя напълно удачно е сложила себе си в ролята на Тигърчето.

   Говорехме  си за създаването на човека според Библията и най-вече за първата Божия задача дадена на Адам – да даде Име на всичките живи същества в създадения специално за него свят – минерали, растения и животни, земя, въздух и вода. Говорихме си, че Истинското Име трябва  да е Слово с Едно Значение т.е. да има Форма, Съдържание и Смисъл. Говорихме си за това, че да дадеш подходящото Име на нещо е Велико Изкуство и означава напълно да разбереш неговото предназначение като изучиш всичките му свойства и енергии. И като преминеш през етапа  на Радостното Очарование от Откритието , да  намериш безопасно и подходящо място на нещото в живота си така, че хем то да се запази като Съвършено Божие Творение и да блести със Своята си, неподправена Красота, хем ти да порастеш в Познание за неговата Полза и осмислено да го приложиш и употребиш в Битието си с Обич и Благодарност към Отеца , че така чудесно е устроил Земята. Нещото е доволно, защото му се дава възможност да прави това, за което е създадено,а именно:  да е полезно на Божието Дете, Смисъла на Живота и Съзиданието!  Човекът е доволен , защото е удовлетворил своята и присъща само на него Любознателност, използвал е уникалното си качество ДА МИСЛИ , зарадвал се е на Постижението си и е пораснал, като същевременно неусетно и естествено е подобрил както Битието, така и Съзнанието си. Бог е доволен , защото са Го разбрали и проявили на Белия Свят като ЛЮБОВ, МЪДРОСТ и ИСТИНА. Ето на това му се вика Реализация с Убеждение , пълно и отвсякъде !

И както си седяхме с Лили и си приказвахме сладко-сладко, изведнъж взехме да се чудим защо Господ е създал мухата! Така де, щом Господ не обича яловите работи, значи и от нея има някаква полза, но каква е тя? Адам със сигурност е разбрал това някога, и изобщо правилно и добре е разрешил първата си задача. Иначе Бог не би му дал втора, още по-трудна и много по-предизвикателна! “ Хе-хе-хе!“ – ще ми се присмеете вие, приятели и читатели мои, “ тази наша  Даскал Мечо откъде пък знае, че на Адам му е дадена втора задача, че и по-трудна даже! За това не е писано нито в Библията, нито никъде!“ „Не, ама да!“- ще ви кажа аз – “ Просто трябва по-съзнателно да четете, и като четете – да мислите и разсъждавате върху прочетеното, така и до ценността на мухата ще стигнете, ако е рекъл Господ! И тогава ще ви дам втора Диплома, първата, за завършен 1-ви етап на Живота, ви дадох като завършихте гимназия. Но хайде, от мене да мине, ей сега ще  ви дам премия, или както и викат днес „бонус“, за да задоволя любопитството ви , което си е чисто и макар и не лошо, но животинско качество, от съвсем друга , не ваша еволюция. Правя го с явната надежда моя да го превърнете  в  ЧОВЕШКА  ЛЮБОЗНАТЕЛНОСТ, която е Добродетел и е винаги полезна и градивна.“

БОНУС ( за всички): ОТГОВОР на въпроса защо втората задача е по-трудна от първата. Може би сте вече родители, скъпи мои приятели и читатели, а може би ви предстои да станете в бъдеще, все едно.Нали всички имаме въображение и можем да си представяме и да мечтаем.Това също си е само за Човека и изначално ни е дадено. Всички родители искат децата им да растат здрави, умни, красиви и успешни. Пълноценно и хармонично да се развиват, да са доволни от живота си. Да станат добри и достойни хора – Радост и Гордост за мама и тате и тяхно Най-Велико Постижение. Та значи имате дете, на което много, ама много му се ще  да се научи да чете и пише. Вие полагате всички усилия да му помогнете, чертаете с него бастунчета и лулички,хвалите го за правилните колелца, показвате му как да ги съедини в буквички и му казвате как се наричат те. И ето, че детенцето знае вече всички букви, но продължава да е неграмотно. Ще спрете ли дотук? Или ще продължите нататък? Разбира се, че ще продължите. А новите задачки, които ще поставяте на детето си за да се научи да чете и пише,  толкова лесни ли ще бъдат? Ето ви и отговора на въпроса за трудността на задачките, който всеки го знае, а аз като Даскал го знам този Космически и Педагогически закон за развитието с всяка своя клетка, знам го от учене, знам го и от богат житейски опит с децата , но най-много го знам от случаите , в които ми се е налагало да страдам и да преодолявам всевъзможни препядствия, просто защото моите мили и безкрайно добрички мама и тате , от страх да не се нараня или разболея, са ми спестили усилията да науча важни неща в детството , когато за мен те  биха били един вид игра, наглед опасна, но контролирана , и биха ме научили на смелост и решителност, на самостоятелно и обмислено поведение и пълноценно общуване във всяка среда. Така не станах парашутистка, не се научих да карам ски и даже колело,започнах да плувам след 30  и чак до миналата година( а сега съм на 58) си мечтаех да преживея буря в океана. От малка обичам и се радвам на бурята. Толкова е величествена и красива. Слава Богу, мечтата ми се сбъдна на екскурзия в Индийския Океан и мога да ви уверя ,че нищо, даже уплахата на най-свидното ми същество на тая Земя, моята прекрасна дъщеря Десислава,  благодарение на която бях там, не можа да ме накара да се махна от палубата на яхтата. Виках и пях, смях се с глас и плаках от възторг, изпитах пълния сбор от вдъхновяващи чувства и тази емоционална достатъчност ме накара да се видя като част от Цялото, част от Естеството, мъничка, но безкрайно важна , необходима и… абсолютно  защитена. Вярвам, че Деско ми прости в момента, в който и казах, че съм преживяла мечта. Та нали аз самата  никога не съм я спряла да следва мечтите си, пътя си, желанията на Душата си. И мога да кажа, че това е най-правилната  методика и педагогика. Обръщайте внимание на желанията на децата си, скъпи мои! И ги изпълнявайте, като им поставяте все по-трудни задачи. Защото Законът гласи: От по-лесното- към по- трудното. И още гласи: Лесното е за бабите, а трудното за Юнаците! А вие искате Юнаци, нали!?

(лирично отклонение): Или може би предпочитате вашия петокласник да е дебел колкото мен, да има високо кръвно като майка ми и всяко негово междучасие и начало на час да са обсебени от изяждането на огромен бургер и изпиването на поредния леден сок!? Да се блъска и да се оплаква постоянно за да привлече внимание и да се налага да му сменяте училището за да избегне поне за малко жестоките подигравки на съучениците му! Колко и докога може да продължи така ? Ами ако вземе да се самоубие? Защото той мрази живота си, ако щете вярвайте! Ало, родители, вас питам ! Това е Човек, хей!, нищо че е петокласник. И в замъгленото му от ядене съзнание има място само за мъка, болка, злоба и завист към всичко и всички,той се  подмазва, клевети и доносничи, той лъже като дърт циганин, когато се оправдава и реве като бебе, когато разкрият лъжите му. Той е нещастен. И да не мислите че е единствения?  Простете ми,  не съдя, а просто излагам факти. Аз обичам Душата на това дете и знам, че там той е подвижен и гъвкав като струна, весел и духовит, смел и разбран, обичан и обичащ. Гледам го как тича надолу по стълбите, чак  училището се тресе, а аз се плаша , че ако падне ще се пребие, но , разбирате ли, той е просто дете, пълно с енергия, която плаче да бъде изразходвана. Слушайте какво ще ви кажа, скъпи родители. Вземайте един, два, пет месеца отпуска, толкова, колкото е необходимо за да смените програмата на детето си, бягайте с него, яжте коприва, киселец и плодове, правете заедно гимнастика и спасете детето си. Няма начин да няма начин. Това е най-важното. Детето е най-важното. Здравето и щастието му са най-важното. Това е. Аз казах.

А сега, когато заедно се намерихме в положението на Бога, след като Адам успешно  решил първата си задача и се убедихме, че щом е Любимо Дете просто е било  наложително втората да е по-трудна,  с превелико удоволствие и без да ви карам да се мъчите в догадки ще ви изтърся направо:

БОНУС  2: (само за посветени!) И рече Бог: Синко, ти опозна Земята, Водата и Въздуха. Изучи  съществата, които ги населяват, овладя енергиите им и сега всички те слушат и следват покорно и с радост. Гордея се с теб и постиженията ти,   драго ми е , че си толкова способен , но виждам , че вече не се учудваш и го няма възторжения блясък в очите ти, когато викаш: “ ЕВРИКА!“  Аз искам да си щастлив и да не съм Господ и Отец твой, ако не успея да ти уредя такова предизвикателство, че да засища  емоционалния ти и духовен глад завинаги. Дотук ти само се подготвяше за втората си задача, а тя пък ще ти бъде подготовка за третата, която ще е толкова сложна, че за да я решиш ще трябва да Ме настигнеш и надминеш. Запознай се и опознай Вселената ЕВА.

И заживели щастливо. А Адам все се чудел как изобщо може да има по-сложна задача от опознаването на Ева. Толкова му било интересно да опознава и изследва тази безбрежна и неизбродна Вселена, която всеки ден му разкривала все по-неочаквани и непредвидими Чудеса , Красоти и Предизвикателства. Всеки ден се събуждал победител и всяка нощ заспивал победен. Но тъй като Бог му пуснал мухата за третата задача, той все си имал едно на ум и част от неговата Любознателност, толкова необходима за откривателската му дейност, започнала постепенно да закърнява и да се превръща в нездраво любопитство, което както знаете вече, не е качество от Човешката еволюция. И когато един ден Ева му казала: “ Бременна съм и ми се яде от ей там онзи красив плод. Татко ни забрани да го ядем, щото сме щели да умрем, ама толкова много ми се иска да го опитам, че сигурно ще умра и ако не ям от него. Виж, там на дървото се е опънало едно гъвкаво, блестящо същество. То пък вчера ми каза, че ако хапнем от плода му, ще знаем и можем всичко и съвсем ще заприличаме на Татко. Какво да правим сега? Знаеш, че винаги те слушам. Каквото ти решиш, това ще бъде.“ Адам не мислил много. Още като чул, че блестящото непознато същество било казало, че ако яде от плода , който той с опитното си око отдавна бил нарекъл „ябълка“, ще заприлича на Отец и ще може всичко , Адам решил да опита, защото си помислил , че по този начин хем ще разбере каква е третата задача, хем и ще задоволи желанието на Ева, без която повече не можел и да си представи живота си, толкова много я обичал. Ако бил изцяло любознателен веднага щял да насочи вниманието си към важната информация, а именно: „Бременна съм!“ Щял да разузнае, проучи и изследва новото, непознато явление и да разбере поне две неща. 1. че желанието на Ева е каприз поради състоянието и, и тя няма да умре ако не го задоволи. 2.така или иначе да узнае третата  си и най-сложна  задача, а именно: ДА СТАНЕ БАЩА ! т.е. да е Създател и Отец като Бога, и даже да го надмине, защото детето му ще има и МАЙКА , а Адам ще може да докаже , че има и жива аритметика , в която 1+1=3 , 4, 5 или повече, според желанието на пресмятащите.

Послеслов : Когато разбрал какво е направил,  Адам щял да си умре от срам и за пръв път в живота си почувствал, че е уязвим и наранен. Ева пък за пръв път се почувствала виновна за състоянието на своя Любим и решила да поеме любопитството му върху себе си, та да го облекчи някак от непосилния товар на срама човешки. И двамата навели глави и вече не можели да виждат Бога. А като загубили хармонията и душевното си спокойствие, те  загубили и Рая , в който живеели дотогава. В Библията това е описано с красивата метафора, че двамата са се почувствали голи.

А Бог Отец заплакал. Децата му имали Свободна Воля, и сами направили своя избор да навеждат виновно глави и да не Го виждат. А било достатъчно само да повдигнат очи и да погледнат наоколо и нагоре, за да разберат, че всичко е както преди, светът им е все така красив и Бог ги обича както по- рано и страда с тях и заради тях, защото те са Смисълът на Живота и Съзиданието. И плакал Бог толкова много, че настъпил потоп и Земята се скрила, но Той все пак ги спасил в Ноевия Ковчег, тях и всички създания, които им служели вярно. А когато водите се оттеглили им изпратил голямо плодородие и много деца, та отново да се насели Земята. И рекъл Бог на пророците, а те записали за нас Неговото Слово-Завет, че повече няма да има потоп и че винаги, когато вали, ще има и Негов  белег на Небето, че Заветът и Любовта му са в Сила и завинаги ще бъдат. “ И рече Бог: Поставям Дъгата Си в облака, и тя ще бъде белег на завета между Мене и Земята!“ – Битие 9:13. Ето така се появила Небесната Дъга,  но полека-лека започнали да се губят знанията за Природата, натрупани от Адам при решаването на първата му задача. Много растения и животни изчезнали, защото не виждали смисъл да живеят без полза. А много от останалите и сега са с нас, но ние изобщо не се стремим да научим за какво са ни и само се чудим защо ли ги е създал Господ. И повтаряме грешката на  Адам да сме любопитни, без да сме любознателни.

  И както се чудехме защо Господ е създал мухата, решихме с Лили да се  поразровим в мозъците си и да открием  там какво си спомняме да е казано за нея в народните умотворения. И освен това открихме, че казаното може да се подреди в много интересна градация за човешкото израстване. Преди това обаче, в едно съвсем забутано и забравено ъгълче ,отделено за изключително бедните ми знания по зоология, намерих все пак нещо за мухата, а именно че тя има изключително сложни очи. 

За мухите

1. Ходя  като муха без глава – не виждаме,не чуваме и не забелязваме нищо. Неадекватни сме и ни е все тая, дали мухата изобщо има очи.

2. „лапам мухите”- демек толкова сме заспали, че както си хъркаме с отворена уста, изобщо не ги забелязваме как влизат там да си вършат работата. А МУХАТА ИМА МНОГО СЛОЖНИ ОЧИ.

3.“броя мухите“- вече сме се събудили, но нямаме какво друго да правим,а най-вероятно просто ни мързи да вършим каквото и да било, КАМО ЛИ ДА ИЗСЛЕДВАМЕ ОЧИТЕ НА МУХАТА, КОИТО СА МНОГО СЛОЖНИ!

4.“бия мухите“-те ни предизвикват да им определим предназначението, като ни дразнят, а пък ние действаме първосигнално, ВМЕСТО ДА СЕ НАУЧИМ ДА РАЗЧИТАМЕ СИМВОЛНИЯ ЕЗИК НА МЕСТАТА КЪДЕТО КАЦАТ. А мухите кацат на важни места за да ни подсетят за нещо. Например носа е свързан с Бога и като те засърби означава, че нещо не си дообмислил както трябва… Мухите ВИЖДАТ важните места защото ИМАТ МНОГО СЛОЖНИ ОЧИ!

5.”абе, една муха ми влезе в главата”- Божията задача най- после е попаднала където трябва. Отъждествяването на мухата с МИСЪЛ или  ИДЕЯ в народните умотворения означава, че дълбоко в себе си знаем всичко. Даже и предназначението на мухите на Земята. ОТ НАС ЗАВИСИ ДА РАЗСЪЖДАВАМЕ ИЛИ НЕ ВЪРХУ ИДЕИТЕ СИ, А СЪЩО ТАКА ВЪРХУ ОСЪЗНАТОТО ИМ ПРИЛОЖЕНИЕ И СЪОТВЕТНИТЕ ПОСЛЕДСТВИЯ ОТ РЕАЛИЗАЦИЯТА ИМ. От тази фраза сигурно е произлязло и продължението и, а именно: „БРЪМЧИ МИ ГЛАВАТА”, т.е. твърде много такива”МУХИ” са се навъдили в съзнанието ни и е време да ги организираме и приложим по предназначение, ЗА ДА НИ Е МИРНА ГЛАВАТА! Разпознаването на чуждите и нашите си „мухи” там  също влиза в задачата. И е много важно да обърнем внимание на нашите, та да не ни обхванат чуждите, защото и ИДЕИТЕ, като МУХИТЕ, постоянно си търсят донори и места за кацане. Някои от тях желаят просто да се споделят, но има и други, които са направо войнствени завоеватели, ПАЗИ БОЖЕ! Гладът, майко , е лош съветник ,а пък и те храна искат, търсят я и си я намират безпроблемно при толкова много лениви умове. Ако оставим нашите собствени идеи да гладуват, те неизбежно ще се настървят и ще хукнат необработени и недоосъзнати по чужди умове, дето изобщо не се знае какво ще стане с тях и накъде ще избият.По страшното обаче е друго. Да не забравяме че в Природата празно няма и да не си мислим, че на мястото на нашите идеи ще си завъдим други, пак наши.Те са ни сърдити вече, нали така! И ето ни – готови полигони за чуждите. Пък върви се оправяй! И как изкусно ни намират само с тези техни много, АМА МНОГО СЛОЖНИ ОЧИ!

6.”Пускам мухите”- СТАВАШ СЦЕНАРИСТ НА СВОЯТА СОБСТВЕНА ПРИКАЗКА ИЛИ НА ЧУЖДИ ПРИКАЗКИ, СПОРЕД ЖЕЛАНИЕТО СИ. ВНИМАНИЕ! ПОЕМАШ ГОЛЯМА ОТГОВОРНОСТ И В ДВАТА СЛУЧАЯ!

Та,значи, днес ви каня на седянка и раздумка по този повод и ви моля да добавяте още приказки за мухите и естеството им ,за да ги включим в градацията и евентуално да им открием предназначението.

Някой път ще ви разкажа как след толкова разсъждения за мухите, в живота ми се появи Мухата-Информатор. Но това е вече друга приказка. За сега ви стига и толкоз.

ДАСКАЛ МЕЧО ВАШ

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: