Мисли на събуждане и за разбуждане

МОИТЕ ПОРТФЕЙЛИ

Posted on: 27/09/2009

МОИТЕ  ПОРТФЕЙЛИ

Портфейл Първи

 

ОГНИЩЕ – ОЛТАР  ЗА  ГОСПОДА

 

                           МОЛИТВА  НА  ДУХА

 

    Господи, Боже наш, да дойде Твоят  благ  Дух и да обгърне нашия дух  в  Своите  обятия. Да изпълни сърцата ни с необятната Любов, Която изявява Твоето присъствие навсякъде. Да укрепи ръцете ни във всяка правда, нозете ни във всяка добрина.

    Ний се покланяме пред Тебе, Вечния наш Баща, канара на нашия живот.

    Благословен  си  Ти, благословено е Твоето Име в нашите души.

    Укрепи ни, въздигни ни, да започнем служенето за идването на Твоето Царство с всяко веселие за изявената Любов към нас!

    Само Ти си Един, Който ни познаваш, и ние Те познаваме, че Ти Си светлина за душите ни, простор за умовете ни, разширение за силата ни, крепост за духовете ни, пълнота за сърцата ни.

    Ти си венец и слава в живота ни!

     Амин

 

Учителя: „Когато четете тази молитва, ще бъдете много внимателни, не бързайте, да дойде умът ви на мястото си; вие започвате без сърце. Съберете умовете и сърцата на мястото си.Съсредоточете ума и сърцето си към Бога и да произнесем тази молитва.Ще мислим върху всичко онова, което прочетем в молитвата, да дойде да се изявява сега в душите ни.”

 

         В картичката – олтар с мечета, която се отваря като двери има още:

 

1.Ивица и парченце от Първото Знаме, окачено на вътрешната страна на вратата на Мечата Бърлога-Храм, която тогава беше розова като тавана и всичко, което се закачеше на нея като Слово или картинки се сбъдваше.Пред това Знаме Мечо се молеше, работеше, пишеше и правеше лъчи, връщаше в минали животи при необходимост и водеше протоколи на дните на Мечото семейство.С това Знаме Мечо направи една от големите си погрешки , като го пусна в пералнята, и научи от Учителя един от Големите си Уроци, а именно: „НЕ ПЕРИ СВЕТИЯТА”.Остатъците от Това Знаме се намират в Първата ми Бяла Шапка с Панделка в Цветовете на Дъгата, купена от веригата магазини „Адлер”на цената на един хляб(нарекох така гаражната търговия с дрехи на килограм за по-голям престиж на модната къща, която ме обличаше изцяло в продължение на 12 години).На същата цена беше закупена и прочутата торба на Мечо, която изнесе най-голямата тежест на прехода и обиколи България,пълна със Слово, като дори беше снимана в корените на Байкушевата Мура- Великото Дърво, поникнало когато е била създадена България!Шапката сега се намира в Търново, загъната заедно с много други Светини в Шала на Държавната Баба, в шкафа на библиотеката.Торбата и досега е с мен, но рядко се показва, и то само на избрани, достойни да оценят делото и; и в избрани моменти на Тържество на Духа.

 

2.Две семенца от дърво

 

3.Частица от Добрата молитва, преписана саморъчно от Деско Наш, в дни на Голяма Грижа, когато Пламен беше призован в БНА, точно по време на войната в Косово.

 

4.Картичка „ЧЕСТИТ ПРАЗНИК”с ноти, цигулка,маргаритки и рози, все свещени символи на Мечото Семейство.В нея са:а/Снимка на Учителя, оцеляла при изгарянето на свещени неща, които вече нямат вид на свещени и се изгарят за да не би случайно някой да ги изхвърли на боклука.Това става при невнимателно чистене от непосветени хора, което си е напълно възможно при движението и промяната на присъстващите в Къщата.Това става и когато лично на мен трябва да ми се покаже на практика закона”НЕ СЕ ГОРИ ТУЙ, ЩО НЕ ГАСНЕ!”, както беше в случая с тази снимка на Учителя, от страница на оръфана до нечитаемост книга.А огънят в печката-чудо беше наистина голям и силен и когато на другия ден реших да я изчистя от пепелта, снимката на Учителя беше най- отгоре и си ме гледаше здрава и читава! б/ОЧИТЕ на Детето ми и горната част на Лицето и, здравото останало от деформирана с времето и природните условия снимка.На гърба и съм изписала:

                                                             Две хубави очи,

                                                             Музика, лъчи…

                                                             Две хубави очи,

                                                             Две весели очи-

                                                             Душата на дете!

                                                             Хубава!

в/Пощенска марка с картина от Калина Тасева „Левски и Миткалото”Левски е на Бял Кон, официално облечен в красив костюм, а Миткалото е с расо , застанал пред Червен Кон, който е привел глава и пасе или подушва краката му.В живота си научих много Космически Закони, един от които е „ОБРЪЩАЙ ВНИМАНИЕ НА НЕЩАТА, КОИТО ПРИВЛИЧАТ ВНИМАНИЕТО ТИ!”Така следваш най-точно собствената си легенда по пътя и сценария на собствената си приказка, където без съмнение си ГЛАВЕН ГЕРОЙ и Капитан на Живота си.А да бъдеш  на Пътя си е най-лесния и работещ начин да си буден и да не си в матрицата.Тази марка е едно от доказателствата за верността на Закона и за успешно взетия от мен изпит по предмета му. В Търново си имам любимо дърво – кипарис с три ствола. Двата тръгват заедно и на около 70 см от земята се разделят и така образуват нещо като стол или люлка, а третият тръгва отдолу и е малко встрани, но е от същия корен. Също като семейство с едно дете, каквото е нашето.От време на време, когато имам нужда от зареждане или трябва да вземам важно решение отивам там и сядам на този естествен престол. Там мисля добре и  добре си почивам.Та веднъж просто пътя ми беше по алеята в парка, край която е това дърво.Валеше дъжд , а трябваше да свърша много работа в града. Не беше подходящо време за присядане и мислене в тази мокротия, та само си погледнах Приятелчето и продължих покрай него.Не бях направила и две крачки , когато малко парченце продълговата бяла хартийка,колкото половин автобусно билетче,  привлече вниманието ми. Само ми направи впечатление, че върху него някой беше стъпил и личеше грайфер на обувка. Нямах време да го разглеждам обстойно, но дисциплинирано се наведох, взех го и го пъхнах в джоба си. Свърших каквото имаше да върша и мокра като пате се прибрах в къщи. Когато извадих нещата от джоба си за да ги изсуша забелязах сред тях и листчето прибрано от пътя. На него видях някакви букви и затова го измих от калта да прочета какво пише.Тогава разбрах че е пощенска марка.А на гърба и някой беше написал:”марка Левски и Миткалото.Да се пази за исторически спомен.”Такива ми ти работи!Документ с история, заслужаващ да е в олтаря. г/А самият олтар е като къщичка във вътрешността на която съм залепила комин, за да се проветрява и сърце в цветовете на дъгата, което беше на знамето години наред.ОТ вътрешната страна съм изписала: ОЛТАР-ОГНИЩЕ ЗА ГОСПОДА.Подарена ми е от Даниелка, моята връзка със Словото и Братството.

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: