Мисли на събуждане и за разбуждане

„ПРАЗНИК“

Posted on: 18/11/2009

СПОМЕН ЗА ВЕЛИКОТО БЪЛГАРСКО СВЕТОВНО ПЪРВЕНСТВО ПО ФУТБОЛ
FFA (Friends From Above): “ Реката тече – забрава влече! Да помниш, иска се умение!“

И  РЕЧЕ  БОГ: ПОСТАВЯМ  ДЪГАТА  СИ  В  ОБЛАКА, И  ТЯ  ЩЕ  БЪДЕ  БЕЛЕГ  НА  ЗАВЕТА  МЕЖДУ  МЕНЕ  И  ЗЕМЯТА.

                                                                              Битие, 9:13

Учителя е поставил този цитат от Библията в “ Завета на Цветните Лъчи на Светлината“  там, където ще се чете с всеки лъч, цвят или краска. Откровено да си кажа, това е едно от нещата , върху които съм мислила най-много, но ще споделя с вас, приятели мои, съвсем накратко, в резюме, тези свои дълги размишления.

1.Малко история. От опит знам, че случайни работи или пък случайно изпуснати фрази при Учителя няма.  Да не говорим, че по Неговите Собствени Думи „Лъчите“ са Му свалени и дадени от Христовия Дух, през далечната 1912г, когато Той е в пълно усамотение в Братска къща в Арбанаси. Те са ТОЛКОВА ВАЖНИ, че за да не стигнат до нас,бъдещите поколения, Силите на Черната Ложа са се опитали да извършат покушение върху иначе Крепкото и Несъкрушимо Здраве на Учителя. Това, разбира се, набързо е било овладяно от Светлите Сили , а  Общуването на Духа Христов с Духа на Беинса Дуно продължило  и  резултата е налице –  най-лесния и достъпен начин за решаване на здравословни, икономически, психологически и всякакакви други човешки притеснения и проблеми, както и за пълноценно Духовно Израстване на четящия и на тези , за които се чете ( защото на практика  лъчите могат да бъдат четени за хора или събития, които са отдалечени от мястото на четенето).

 Може да ви звучи невероятно, но четенето на лъчите отдалече, многократно увеличава въздействието им, особено когато хората, обект на лечение, и хабер си нямат , че някой харчи времето си в тяхна полза.  Имам обяснение и за това, но то не е предмет на това писание. Първото издание на „Завета“ е отпечатано в Царската печатница през същата тази 1912г. в ограничен тираж. Малките, луксозни за времето си книжки, били раздадени поименно и лично на всички ученици на Учителя, присъстващи на Събора на Бялото Братство  във Велико Търново и били придружени с обстойно обяснение как, кога и какъв цвят да се чете при различните случаи. Важно е  да се каже, че има една обща част за всички краски, и посочения по-горе стих от Битие е включен точно там.

2. Както вече знаем от научните изследвания за светлината и мисълта , потвърдени и от съвременните открития на квантовата физика, всичко на тоя свят е енергия с различни по честота вибрации, които могат да се измерват. Цветовете също. Произнесеното Слово също. Та значи, Христовият Дух е дал на Учителя стиховете от Библията, които трептят с честотата на  Цветовете  на  Дъгата. Макар и взети от  съвсем различни места на Словото, прочетени заедно, те поразяват  със своята цялост като единен текст с форма, съдържание и смисъл, а изговорени гласно и в определен ред, те масажират, синхронизират и хармонизират центровете в човешкия мозък  с вибрациите на съответния цвят и на практика  се осъществява цветолечение. 

Четенето на Лъчите води не само до разрешаване на различни човешки проблеми, но и до дълбоко размишление, а от Учителя съм научила, че РАЗМИШЛЕНИЕТО върху определен обект е много по силно от медитацията защото води до  РАЗУМНО ОБЯСНЕНИЕ на непонятните за отделния човек неща, според собственото му еволюционно развитие.

3.Разумното обяснение е ключ за РАЗБИРАНЕТО на нещо, върху което човек фокусира ВНИМАНИЕТО си.

4.Момента на Разбиране за мен е ПРОСВЕТЛЕНИЕ, което в някои изключителни случаи се превръща в ПРОЗРЕНИЕ.

5.Ако  СЛОВОТО, т.е. МИСЪЛТА  е Духът в Светата Троица, а Духът е личната за всеки човек връзка с Отец, то ВСЯКА ДУМА от споменатия стих от Библията придобива огромно значение.

6.А ето и моето ПРОЗРЕНИЕ за ЖИВОТА от цитирания Библейски текст:

 Облакът, като нещо преходно, е символ на тленното човешко тяло, което, като всичко материално в Природата, се ражда, развива се и умира, след което се  разлага на основните химически елементи , от които е построено и се връща в кръговрата им.То идва и си отива като облака. 

 А БЕЛЕГЪТ НА ЗАВЕТА  МЕЖДУ БОГ-ОТЕЦ  и ЗЕМЯТА Е ДЪГАТА, РАЗЛОЖЕНАТА НА СВОИТЕ 7 ОСНОВНИ КОМПОНЕНТА БЯЛА СВЕТЛИНА на СЛЪНЦЕТО, без което на планетата ни няма  ЖИВОТ. Те са Символите на Седемте Енергийни Центъра в тялото, така наречените ЧАКРИ и не случайно са рисувани, обозначавани и обяснявани със съответните  цветове на Дъгата, а и са подредени като в нея. По законите на Природата, докато има Слънце има и Енергия, а тя не се губи. ТЯ  Е БОЖИЯ !  И ТОЧНО ЗАТОВА  ДУШАТА  ЧОВЕШКА Е ВЕЧНА! Тя си тръгва оттук и се ражда в ДРУГИЯ СВЯТ. Тръгва си от там и се ражда тук, или на друго място, според развитието си.

 И може някой , някъде, да е разбрал и описал тоя процес по същия начин. За мен ,обаче, това си е лично мое, преживяно знание и нищо не би могло да ме убеди, че то е невярно. Защото след  ПРОЗРЕНИЕТО ми, моят  ЖИВОТ се преобрази, стана смислен и много по-качествен.СТАНА СЪЗНАТЕЛЕН ЖИВОТ и всичко се подреди по един чудесен начин. И продължава да се реди като ЕДНА  ВЪЛШЕБНА, НО НАПЪЛНО РЕАЛНА ПРИКАЗКА ЗА МЕН И ВСИЧКИ СВЪРЗАНИ С МЕН. 

7.Годината е 1994. На бял свят излезе книгата „Беинса Дуно и Велико Търново“- история, писма от Учителя до последователите му там, протоколите от Търновските Събори, където е записано Словото на Учителя, конспекта на това, което по-късно ще бъде разработено в над 7500 беседи.Основите. Книгата ми беше подарена от Моята Кръстница, която по-късно, по всички правила на ПРИКАЗНИЯ СВЯТ се превърна в Кръстница Фея за Семейството на Мечо, моето семейство.  Заедно с нея, по един чудесен начин у мен попаднаха „Завета на Цветните Лъчи на Светлината“,където всеки ден имаше съответен цвят, Добрата Молитва, 91ви и 23ти псалом и молитвите и песните за всеки ден от седмицата ,дадени от Учителя за оправяне и хармонизиране на живота на хората, както и записите на касета на тези песни в изпълнение оперния певец Огнян Николов.

 Лято е. Ваканция. Имам време всяка сутрин да правя всичко това. Сама съм в къщата на Пишмана в Търново и не се стеснявам да го правя на глас. Там, където от 1905 до 1910г, по един месец през лятото е живял, ходил и размишлявал Нашият Благ Учител. Веднъж по време на тези ми изпълнения дойде Даниелка, моята връзка с Учението. „Мечо“- вика ми тя- „Какви са тия кучета дето спят по двора и терасата?“Излизам навън и какво да видя – 15 тина кучета от всякаква порода и размер се опънали като тюлени едно до друго и като ги бутнеш не помръдват, не можеш и да ги поместиш защото са тежки като трупове. Ето какъв беше ефекта на вибрациите на Словото, Цвета и Музиката за този ден върху необременения с грижи и тежки мисли кучешки мозък. Виждали ли сте такова нещо? Е, аз видях и имам свидетел. Десетина минути след спирането на музиката, кучетата бавничко се надигнаха и полека-лека се отдалечиха, тихо и кротко, всяко по своя си път.

 Кажете сега, ако ви се случи такова нещо, някой ще може ли да ви убеди, че Лъчите, молитвите и музиката не действат. Мен не! И затова поставих Библейския цитат за мото на най-хубавото и вдъхновено нещо, което съм написала някога. Моя „ПРАЗНИК“! Най-красивата част на поемата “ Бог се радва…“ писах пред операционната, където правеха 6часова, животоспасяваща  операция на Моето Слънчице, дъщеря ми Десислава.

 Прочетох всички молитви, прочетох всички лъчи и таман да ме налегне обикновеното ,черно, майчино мислене, някаква сила ме сложи на една пейка пред масата във фоайето, накара ме да извадя химикалката и тетрадката и да напиша това, което по-късно щеше да стане финал на поемата. И което е най-важното, изчисти всички вредни мисли от главата ми, както гъбата изтрива написаното по дъската в класната стая. Пишех и виждах в съзнанието си как Учителя държи и направлява ръката на Хирурга Д-р Никулен Стойнов, да е жив, здрав и успешен винаги и спасените от него животи да са толкова Красиви и Ползотворни, колкото Живота на детето ми след тая операция.Шапка свалям и на асистиращия Хирург Д-р Толеков, да са светли и добри като усмивката му всички негови постъпки.

8.12 юли 1994г. Петровден. 130 години от Рождението на Учителя. Цяла България е щастлива и доволна. Всички Българи се срещат по улиците , прегръщат се и се целуват, пеят и се смеят.Вълнуват се и се радват. Току що е завършило Великото Българско Световно Първенство по Футбол. Хората празнуваха голямата  победа. Душите ни, които знаят всичко, празнуваха Рождения Ден. Бяхме цели, весели, красиви и добри. Бяхме пример, че можем да сме това, което ще станем в Новата Епоха. Бяхме такива, каквито Учителя беше описал като Новите Хора- Родители на Шестата Раса. Бяхме се превърнали в  Достоен за Великия Му Дух Подарък – Един Цял Народ от ИСТИНСКИ ЧОВЕЦИ.

Откъс  и финал на поемата „ПРАЗНИК“, подходящ за 17 ноември, Денят в който през 1993 година  Българите припознаха Бог като Отец. Да си спомним и почетем паметта на Мичмана, който произнесе заветните думи : „Господ е българин!“ Мир на Душата ти и Светлина вечна по пътя ти, брате! Ако всеки от нас направи толкова, колкото ти, никой не би се и опитал да ни стига. И не защото Господ не е Баща и на другите народи, а защото само ние си го признахме на глас. И то какъв глас!  Успя да зарадва всички  ни! На теб, приятелю, който изрече Истината, посвещавам тези стихове.

…..А отгоре Небесата,

с помощта на Чудесата,

ни изпращат Бяло Войнство,

с убеждение и мир.

Всекиго от нас намира

и при всекиго се спира,

и при всекиго остава,

и говори му безспир.

Че това чудесно Войнство,

с Добра Воля и с Достойнство

носи Заповед Свещена

със Предвиден Резултат:

„Който иска Празник Ярък

и един Голям Подарък,

да се праща на ПАРАД!

А пък който не празнува

и държи да си умува,

в ада си да се лекува.

Имаш избор! Казвай брат!“

Братът  пъшка. Бърчи чело

и в стеснение несмело,

скромно казва, че не може

никак да не се тревожи.

Че не знае как да върже

Празника с живота  тъжен.

А от всичко най-опасно,

бъдещето му неясно,

в някой тъмен ъгъл вече

пак се зъби отдалече.

Но един тих глас отвътре

с нежна мекота мълви,

и грижовно увещава,

и го кара да мълчи,

а да чувства и да мисли,

и да действа от зори:

„Слушай, ти си ми Юначе!

Винаги намираш начини.

Я вземи се поспретни

и главата си вдигни!

 Я се помоли на Бога

и спрегни глагола „МОГА“,

и ще видиш как уплашен

ще избяга звяра страшен!

И ще станеш съвършен,

устремен и дръзновен,

също като на СВЕТОВНОТО !

Сети ли се? Най върховното!

Помниш ли защо тогава,

във размирната държава,

се прегръщахте засмени

и запяхте окрилени?

НЕ ОТ ГЛАД, И НЕ ОТ НУЖДА,

 А ОТ РАДОСТ СЕ СЪБУЖДА

В БЛАГОДАРНОТО СЪЗНАНИЕ

НАЙ-СВЕЩЕНОТО ПОЗНАНИЕ,

 ДЕТО МОЖЕ ДА ОТКЛЮЧИ

НАЙ-ЗАПЛЕТЕНИЯ СЛУЧАЙ,

И С ЕДИН-ЕДИНСТВЕН ВИК

ДА ПОВИКА ДУХ ВЕЛИК,

ЗА КОГОТО НЕ Е СЛОЖНО

ДА НАПРАВИ НЕВЪЗМОЖНОТО!

И С РЕШЕНИЕ ЕПИЧНО

да ви върне в Рая ЛИЧНО!

Бог познахте и признахте,

Българин Го назовахте!

А пък Той това и чака

и ви покачи на влака,

към Света на Свободата,

Любовта и Красотата! “

Да си спомним Светлината

във очите, по лицата,

как изгряваше спонтанно

в тъмна нощ и утро ранно.

А целувките свещени?

А ръцете изпотени?!

Знамената да държат,

баници да майсторят,

да изтриват очи влажни,

да прегръщат снаги снажни,

палци за късмет да стискат

и с шампанско да се плискат!

Помните ли колко лесно

сътворихме нови песни,

пък научихме и старите,

за да славиме България!?

И от Шабла до Пирина

всеки стана ни роднина,

всеки кум и сват ни беше

щом “ ЮНАЦИ“ ни зовеше.

Циганите в махалата,

турците от равнината,

млади, стари, болни, здрави,

в градове, села , дъбрави…

И с познат , и с непознат,

срещахме се брат със брат,

и във всякоя жена

виждахме една сестра.

И пред някой телевизор,

край препълнена софра,

тръпнехме от обща мисъл,

ставахме ЕДНА ДУША:

“ Хайде , наште! Давай Ицооо!

Я ги поздрави с една

звучна, българска, хаплива…

Да ги стряска и в съня!

Да се сетят , че в хармония,

в едно с Радостна симфония,

към небето дръзко литнала

ПЕСЕН БЪЛГАРСКА ЗВУЧИ

СРЕД КОСМИЧНИТЕ ЛЪЧИ,

и явява се на практика,

ПАСПОРТ ЗЕМЕН В ТАЗ ГАЛАКТИКА!

Някой тук ще каже : „Беше…“,

но Душата ни цъфтеше,

и Духът ни се изправи

и над всичките държави

ГОРД И МОЩЕН ПОЛЕТЯ!

А светът ни разпозна

и разказа по ефира

къде точно се намираме.

И тогава Радостта

като ПЪЛНОЦЕНЕН ОПИТ,

ПРЕЖИВЯНА И РАЗБРАНА

като ЗНАНИЕ остана,

да я помним и в скръбта.

Та когато ще решаваме,

с нея да се съвещаваме,

и когато най боли,

 в нея да се приютим:

БОГ ПОЗНАХМЕ И ПРИЗНАХМЕ,

БЪЛГАРИН ГО НАЗОВАХМЕ!

Пък в сегашната кондиция

вече имаме позиция,

изразена с мъдрост пряма:

„По въпроса за плурализма-

две мнения няма!

Щом в Родината ни мила

със Единство правим Сила,

няма какво да умуваме.

ТО СЕ ЗНАЕ – ЩЕ  ПРАЗНУВАМЕ!“

…………..Бог се радва!

С Благодат благославя този свят,

и го пълни с Добрина,

Мир, Любов и Красота!

И по целия Всемир

еква весел, ЗВЕЗДЕН ПИР,

и Небето вдига тост

В ЧЕСТ НА ПЪРВИЯ НИ ГОСТ!

Седемцветно – ярък път

към Земята в миг се спуска.

Бели Ангели летят,

Бели Конници препускат.

И Небето, и Земята

се завъртат във едно

пъстро, слънчево, лудешко,

и младежко колело.

И Дъгата става Мост

за да слезе Сам Христос,

та приятелите Свои

да зарадва с Блага Вест

и с Подарък – Нова Чест!

Нови Сили, Мисли, Чувства!

Нови Средства и Изкуства!

Нова Младост! Нова Радост!

Нова Смелост! Нов Живот!

И …с една Държавна Баба,

да замесва рано хляба.

Здрава, весела, чевръста,

и несхваната във кръста,

за да може от зори

приказки да зареди,

и със тях да направлява,

и с възторг да вдъхновява

безчет внучета в страната,

без да мисли за заплата.

Зер най-малките деца

на Земята и Отца,

трябва да са съвършени,

устремни и дръзновени,

умни, смели и добри,

от най-ранните си дни.

И да могат да танцуват,

да мечтаят и рисуват,

песни от сърце да пеят

и в захлас да се засмеят,

та на своите родители,

и на своите учители

да припомнят, че Духа,

храни се със Радостта,

и че Празника в Душата

носи Щастие в отплата.

Преживяла и предала:

 ДАСКАЛ МЕЧО СЛАВЕЙКОВА

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: