Мисли на събуждане и за разбуждане

Още е твърде хладно, та да събуваме гащите си съвсем

Posted on: 20/11/2009

Отворено писмо до Иван Кулеков и други приятели послучай Международния Ден на Тоалетната

Събуждаш се сутрин и откриваш , че в съзнанието ти се е настанила ярка мисъл. Тази гостенка е толкова точна и ясна, че я запомняш завинаги, а понякога е много странна – просто няма как да не и обърнеш внимание и да не я обмислиш отвсякъде – очевидно е, че е невъзможно ти да си източника. Откъде е дошла? Кой ти я е изпратил? Какво означава ? Как е възможно в едно единствено изречение да се съдържа цяла житейска философия ? Защо в мен и дали само при мен е кацнала? Трябва ли да я споделя с хората ?  Ето, полюбувайте се :

 „Още е твърде хладно да събувате гащите си съвсем, та всички да видят с какво сте мислили досега. И за да не стане прекалено горещо по Гергьовден е по-добре да обуете гащите си наопаки, та да промените посоката на отрицателните енергии завихрени около вас.“

 „Най-простия начин да разберете същността на Истинската Война е да си представите Живота без Растенията.“

„Стълбата , по  която падаш , е същата, която води нагоре.“

„Вече показахте, че имате пушка-бойлия, а не сабя на две строшена , макар второто да е за предпочитане.“

„Край епицентъра на събитията е най-тихо“

Из „ Мисли на събуждане и за разбуждане”: От Благовещение до края на април 1999г.

10 години вече обмислям тия мисли, долетели в главата ми незнайно откъде. А това е много мислене да ви кажа! Въпреки че тогава изглеждаха разбираеми и навреме и на място казани. Предстоеше ни да решим дали да дадем коридор на НАТО. Дадохме. Но поне ни попитаха, макар и като част от процедурата.

Сега Европа сама си взе тоалетната ни. Като вид художествено произведение. Дали да се украси с нея, или да я използва по предназначение – казва ли ти някой? Смееш ли да питаш? Пък може и нужда да са имали хората. При спешна нужда се налага понякога и да нахълташ в нечие лично пространство.Човешко е и се случва. Руснаците даже имат такъв поздрав към тези, които излизат от тоалетната. Казват им: „ С облекчением!” Демек радват се, че на човека му е олекнало. А в САЩ има една обществена тоалетна, в която, като влезе човек, му се разрешават личните проблеми. Ей така, излизаш значи от това място( мисля че беше в Лос Анжелис) и ако си бил беден – забогатяваш; ако си бил болен – оздравяваш; ако си се скарал с някой, който обичаш – сдобрявате се! Казват, че големи опашки се извивали там. Неведоми са пътищата Божии и са безбройни и безкрайни решенията Му. И може да се окаже, че са ни уважили и почели хората, та макар и несъзнателно. Зер Европа не е от Оня Свят, и тя си има и кусури, и безчет проблеми за оправяне, а пък Америка е далече да се ходи за всяко нещо. И като си помислиш, че си избраха за Духовни Покровители нашите Светии Кирил и Методий, а за художествен символ на България – нашенска външна тоалетна, излиза, че са зависими от нас и Отгоре, и отдолу.( http://soubeloslav.atspace.com/ )

Та, значи, изпращам ти тия мисли, мили ми Смехурко, та да не ги мисля сама. Тук четат и пишат умни хора. Може би те ще успеят да ги разтълкуват по-правилно от мен. А аз съм човек-практик  и  приложих буквално само клаузата за гащите. И когато ми беше трудно, тъжно или тягостно-сиво, просто съвсем съзнателно  си ги обувах наопаки. И номера винаги успяваше. Ако не вярвате, проверете сами.То си е интимна работа. Но ако и при вас резултата е същия, а аз съм сигурна , че ще бъде така, дайте да предложим и метода, и мислите  на всенародно обсъждане. Все пак  до Гергьовден има още време, пък Гергьовден, Слава Богу, си го има всяка година. А Конституцията , Слава Богу, е и за царя , и за пъдаря. И си мисля сега, че щом имам изначално право на Свободна Воля, а тя иска референдум за всеки важен за мен и народа ми въпрос, мога да си го направя и сама.Така де, тази държава моя ли е?-Моя! Човекът  ли е бил пръв, или политиката?-Човекът! Икономиката ли е била първа , или човека?-Човекът! Властта ли е била първа, или човека?-Човекът! Конституцията ли е била първа, или човека?-Човекът!  И щом като аз, Човекът, съм на първо място, а политиката, икономиката , властта, конституцията  и държавата са производни, измислени от нас, хората, за удобство, ред, закрила и благоденствие, имам ли право да ги променя ако вече не стават за да живея, работя и раста по-добре, а и което е по-важно – да създам възможност и на децата ми да го правят?-Имам това право! Нещо повече, длъжна съм да го упражня! Че защо ми е тогава да питам и да моля някого да ми разрешава? Аз съм Божието Любимо Чедо! И ти, Приятелю, който четеш тези редове, също си Божието Любимо Чедо! Ние сме и наследниците, и закона! Съзнаваш ли това? Разбира се, че го съзнаваш! Иначе нямаше да стигнеш чак дотук. И нашата работа е да творим живота си такъв, какъвто го желаем, да сме щастливи и да му се радваме с благодарност, да се обичаме и да се надпреварваме да си правим добро, а не да се занимаваме с второстепенни и незначителни административни подробности.Тях има кой да ги прави и по длъжност и по същност. Навъдили са се  цял куп мазохисти. Ще се самосезират, самообвинят и самонакажат ако не докарат нещата и на членове , и на параграфи. Иначе ще се надпреварват да се дебнат и хващат един-друг с надеждата да се изпреварят един-друг. От страх, от глупост, и за да отложат малко часът на Истината и тази симпатяга Съвестта. Тъкмо да не се пречкат на истински важните неща и процеси, да си запълнят времето и да си оправдаят малко заплатите, като ни отърват от мръсната работа. А между другото те също са Чада Божии, само дето не са го осъзнали. Ако го осъзнаят ще станат и Любими. Няма как иначе. Такъв е Божия Закон.

А аз имам важна работа от лично и държавно значение. И Кулеков има. И Слави. И всички вие , приятели, които четете и пишете тук и навсякъде, където и когато трябва, навреме и на място. И децата ни. И комшиите. И роднините. И всички, които мислят със собствените си глави. И аверите. И адашите. И аркадашите. Толкова е просто. Всеки от нас си казва на ум, или на глас, според желанието и разположението: ” Аз съм президент на моята държава. Издавам указ за референдум по въпроса за еди кое си наложително нещо, дето ще ми подобри живота така, че да му се радвам, за благото на всички и без да бъде нарушена чиято и да било Свободна Воля. Т`ва е! Така си е! И толкоз. Казах.

Споделям, ако искам, за общо изпълнение. Както го правя сега. Не струва нищо повече от удоволствието да общувам с приятели, а после с нетърпение да очаквам тяхното мнение и да му се наслаждавам, каквото и  да е то. Всяко е добро и полезно. Едно те радва и вдъхновява, друго те кара да мислиш, а трето да се поправиш.

Ако пък преценя, че с Божията помощ мога и сама да изпълня, си го написвам в текущите задачи и го правя. В името на живота и за Слава Божия. Защото искам така и защото, както е казал Великият Български Мъдрец: „За Господ се работи безупречно и безплатно!“

И пак Той:

“ Не връзвай звънци на добродетелите си, но и не издигай паметници на погрешките си.“

За последствията от стореното отговарям пред Бога и съвестта си. Ако тези две Висши Институции са в мир и задоволство, моя милост вдига шапка на тояга, пее си, танцува и се весели на спокойствие. За изключителни  постижения мога да се наградя с нещо хубаво и желано, и даже да си създам и връча  подходящ орден. Не се притеснявайте, че съм изперкала или не дай си Боже съм се надула от пуешка гордост и натегнала от метал поради чести злоупотреби с властта сама да се потупвам по рамото. Да не съм глупачка! Досега съм го правила само веднъж и за нещо, което наистина си заслужаваше. Голяма забава беше да си измисля ордена и да му дам име, а още по-голяма да си направя Празник, специално за случая и да си го връча. Нарекох го ”Гърненце Мед с Лъжица”. Не знам дали съм ви казвала, но аз съм Мечо от 11 Декември 1971г.( Така ме нарече моя батко и бъдещ съпруг в деня, когато се запознахме. От тогава всички ми викат Мечо и даже забравям понякога, че съм  Красимира.)Така че си измислих орден, който да ми е таман. И ако щете вярвайте, но аз бях до тук. А си мислех, че ще трябва да обиколя чаршията в Търново за да купя гърне, което тепърва да рисувам и да пълня с мед, както и дървена лъжица, заради името. Чудех се как ще я пробия за да я завържа с панделка към гърнето, та да прилича поне малко на нещо специално. Обичам естествените материали и като свърших с измислянето и описанието му на хартия (нещо, което е абсолютно задължително ако искаш нещата да стават) тръгнах да търся и събирам частите на собствения си орден. Преди това, обаче, влязох в най-близкия до нас хранителен магазин за да си купя цигари, защото когато мисля усилено, пуша много, и бях свършила всичките. И вътре веднага ги видях. Получени същия този ден и подредени на рафта срещу вратата, мънички едни такива, симпатични, шоколадово- кафяви и гланцирани, с печат, апликиран върху самата глина и с капаче, на което има дупчица и от нея виси дървена лъжичка на канап. Пълни с първокачествен мед и със Сертификат за Произход, гарантиран от Производител със Собствено Име!  Много по- красиви и стилни от това, което създадох във въображението си, но точно отговарящи на зададената програма в описанието. Чиста проба материализирана мисъл. Напълно Готови с Всички Екстри и Достойни за  Мечешки Ордени! Изпразнят ли се, могат да се пълнят отново с Мед или Важни Неща, според нуждата и материалното състояние. Винаги полезни. Много, ама много им се зарадвах и веднага купих това, което ми се усмихна. А как се усмихва гърненце, ще попитате. Знам ли? Така го почувствах, дето се вика, познах си го. А вечерта изведнъж ми дойдоха неочаквани и мили гости от близо и далеч в презадоволително количество.  Разказах им тази жива приказка, както и историята, която ме вдъхнови да си дам орден за Гражданска Доблест. Някой път и на вас ще я разкажа. Много се смяхме и всички изядохме по една лъжичка от меда като си пожелавахме нещо хубаво. Вълшебството продължи през годините и всички желания се сбъднаха и продължават да се сбъдват. Вселената наистина те подкрепя, когато се опитваш да си щастлив и добър човек, въпреки всичко, което ти пречи . Е, не винаги успяваш , но ако имаш цел и посока и не се предаваш, а продължаваш напред и се поправяш в ход, всичко се подрежда и  добрите чудеса стават . Една английска поговорка казва:“Не плачи за разляното мляко.“

Благодаря ти, Иване, че ме вдъхнови да напиша всичко това.Изпитвам безкрайно уважение, обич и почит към всичко, което правиш и от сърце ти желая да се усмихваш по-често.Толкова е хубаво, когато такива като теб се усмихват. Аз съм си Даскал и от опит знам, че злото се храни, когато му обръщат внимание. Дай да го оставим да умре от глад, а ние да си свършим работата и да си построим държавата такава, каквато я искаме. Време е да градим. Време е за Майстори.

А сега искам да благодаря и на тези, които изчетоха търпеливо всичко дотук с още една мисъл на събуждане и за разбуждане. Първата, която забелязах и съзнателно обмислях почти 3 седмици, докато ми се стори, че я разбрах и спрях да и противодействам с всевъзможни доводи, като буквално и се подчиних. Тя се появи някъде през есента на 1992, когато трябваше да доказвам на много хора, че съм права. След като на практика изпълних това, което Мисълта  повеляваше, работите ми се оправиха и проблемите ми бяха решени по възхитително бърз и ефективен начин. Нямаше засегнати. Нямаше обидени. Нямаше горчивината, която обикновено остава след спорове от типа „ кой прав-кой крив”. И всички бяха доволни. От все сърце желая да се ползвате и вие от нея, приятели. Даром я получих, даром ви я давам:

„ Истината не трябва да се защитава. Тя сама има сила да се защити. Излагай само факти.”

П.П. А истинското значение на думата „споделям” е : Не поделям, а заедно ползвам, без да разделям.

Даскал Мечо ваш. 🙂

Advertisements

9 Коментари to "Още е твърде хладно, та да събуваме гащите си съвсем"

Който е измислил блоговете да е жив и здрав!
Как иначе щях да прочета тези мисли?
Благодаря!

И аз Ви благодаря, Графе, че ме поЧетохте!
Даскал Мечо Ваш

Мечо…. спомних си илюстрациите на Вадим Лазаркевич по детските си книжки ….А вероятно и вие….Сега няма такива хубави илюстрации 🙂

🙂 Май няма нужда и от гримиране.Съвсем на Работна Мецана приличам.Даже имам и Плагиатска Песен. „Плагиатска“ защото използвам първите няколко стиха на тази прекрасна приказка.

Даскал Мечо, изпратих 2 имейла, а нямам отговор. Получихте ли ги?
Поздрави,
Графът

Графе, Приятелю, нищо не съм получила, а всеки ден проверявам след Вашето съобщение.Бихте ли ми написали имейла си, за да потърся писмата с търсачката. Да не би пък да не съм изписала както трябва мейла си ? а той е: metcho_cayti@abv.bg

Благодаря

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: