Мисли на събуждане и за разбуждане

Приказка за Песента

Posted on: 04/02/2010

    ПЕСЕНТА, С КОЯТО СЕ СЪБУДИХ- МУЗИКА,ТЕКСТ И ЗАГЛАВИЕ, СЕ ПОЯВИ В ОТГОВОР НА ГОРЕЩАТА МИ МОЛБА ЗА ДОСТОЕН ПОДАРЪК ЗА ДИПЛОМИРАНЕТО НА ЕДИНСТВЕНИЯ КЛАС, НА КОЙТО МИ БЕШЕ ПОЗВОЛЕНО ДА СЪМ КЛАСНА ПРЕЗ ЦЯЛОТО ВРЕМЕ НА ОБУЧЕНИЕТО В ЕЗИКОВА ГИМНАЗИЯ-ВЕЛИКО ТЪРНОВО – ВИПУСК  1998. ОБЩИЯТ  УСПЕХ ОТ ДЪРЖАВНАТА ДИПЛОМА  НА  КЛАСА  БЕШЕ ОТЛИЧЕН 5.78! ЗА 5те ГОДИНИ ИМ БЯХ ПОДАРЯВАЛА ВСИЧКО ЗА КОЕТО МОЖЕТЕ ДА СИ ПОМИСЛИТЕ, ОТ ПАКЕТЧЕ ВАНИЛИЯ, ЗА ДА ИМ МИРИШЕ НА ПРАЗНИК И НА МАМА, ДО КЛЕЧКИ ЗА УШИ- ЗА ДА СЛУШАТ И ЧУВАТ ТОВА, КОЕТО ИМ СЕ ГОВОРИ. ИМАШЕ ПОДАРЪЦИ КАМЕРТОНИ- ЗА ДА МОЖЕ  ВСЯКА СУТРИН  ЕДИН ВЕРЕН ТОН ДА ХАРМОНИЗИРА И ЗАПОЧНЕ НОВИЯ ИМ ДЕН. ИМАШЕ И МОИ ЛИЧНИ МЕЧЕШКИ ДИПЛОМИ ЗА ЗАВЪРШЕН  1ви ЕТАП НА ЖИВОТА. БЯХ ИМ ДАЛА ВСИЧКО И ИЗПАДНАХ В ТВОРЧЕСКА НЕДОСТАТЪЧНОСТ ТОЧНО ЗА ТОЗИ НАЙ-ВАЖЕН ДЕН , КОГАТО ЗАСЛУЖАВАХА НАЙ-ХУБАВИЯ ПОДАРЪК. ВСИЧКИТЕ МИ  СТОТИЦИ  ДИПЛОМИРАНИ ДЕЦА, ВКЛЮЧИТЕЛНО И ТОЗИ КЛАС ,СЕГА СА БЪЛГАРИ, КОИТО С ЧЕСТ И ДОСТОЙНСТВО ЗАЩИТАВАТ СВОЕТО ИМЕ ПО ЦЯЛАТА ЗЕМЯ. БЛАГОДАРЯ ИМ ЗА ВСИЧКО, КОЕТО СА И ЩЕ БЪДАТ . ТЕ СА НОВОТО, КРАСИВО И БЛАГОРОДНО ЛИЦЕ НА БЪЛГАРИЯ. БЛАГОДАРЯ И НА СВЕТЛИТЕ СИЛИ, КОИТО МИ ИЗПРАТИХА ТАЗИ ПЕСЕН НАВРЕМЕ И НА МЯСТО, ЗА ДА СИ Я НАУЧА И ПРЕДСТАВЯ ПО НАЙ-ДОБЪР НАЧИН 2 СЕДМИЦИ ПО-КЪСНО. ТОГАВА ТЯ БЕШЕ ОТ 3 КУПЛЕТА И СЕ НАРИЧАШЕ  ЗА МОЕ НАЙ-ГОЛЯМО ИЗУМЛЕНИЕ  🙂

    „АВТОРСКА ПЕСЕН НА ДАСКАЛ МЕЧО“

    1.КОГАТО НА ПЪТЯ СИ ВИДИШ ПЕРЦЕ,

    НЕ ГО ПОДМИНАВАЙ. ВЗЕМИ ГО.

    ПЕРЦЕ ПО ПЕРЦЕ ЩЕ НАПРАВИШ КРИЛЦЕ,

    А ПОСЛЕ И ВТОРО, АМИГО.

    припев:ЩЕ ЛИТНЕШ ТОГАВА ПО БЕЛИЯ СВЯТ

    СЪС МИСЪЛ, СЪС ЧУВСТВО И С ДЕЛО.

    ДОБРИ ЧУДЕСА ЩЕ НАПРАВИШ ТИ, БРАТ,

    КОГАТО СЪРЦЕТО Е СМЕЛО.

    2.СЪС ИСТИНА, С МЪДРОСТ, СЪС ВЯРА И ПЛАМ ,

    ПРИ ХОРАТА С ОБИЧ ЩЕ ИДЕШ,

     И ГОСПОД ЩЕ СТОРИ В ДУШАТА ТИ ХРАМ,

    И ПРИКАЗНИ ТАЙНИ ЩЕ ВИДИШ.

    припев: ЩАСТЛИВО ,ВЪЗТОРЖЕНО, В ТАНЦ ПРЕВЪРНИ

    ДОСТОЙНИТЕ СВОИ ПОСТЪПКИ,

    БЕЗ СТРАХ, НО СЪС РАДОСТ, НАГОРЕ ЛЕТИ

    И ЗЛОТО ПРЕД ТЕБ ЩЕ ОТСТЪПВА.

    Последния припев и още няколко куплета прибавих и аз през годините,за да има и нещо авторско, все пак. Макар че щом „В НАЧАЛОТО БЕ СЛОВОТО…“ сигурно и тях са ми подсказали.А ето и самата приказка, която продължава да се пише:

    На 16 Юни,2008 Песента за Перцето навърши 10 години в моя свят.И доколкото светът ми в своята цялост се намира в това, което наричаме съзнание, по-точно е да кажа, че станаха 10 години откакто  НЕЙНО ВИСОКОБЛАГОРОДИЕ кацна там по неведомите и безгранични пътища на безкрайното БОЖИЕ РЕШЕНИЕ.За едно перце е по-подходящо да кацне отколкото да се появи,нали?А 10 е числото на Божието Чудо, където 1 е Господ, а нулата- поле за реализация. И макар че като достоен Даскал  сега би трябвало да се впусна в разсъждения относно материята на песента, и дали такава съществува изобщо, а след това да обяснявам надълго и нашироко свойствата на звуковите и светлинните вълни, човешката мисъл и проявлението и в слово,а пък и да употребя  такива сложни думи като резонанс,баланс, хармония, мелодия,ритъм, и като се увлека  да стигна,пази Боже, даже до интерференция!!!реших да оставя настрана естеството си на Даскал и да дам възможност на Любознателния Читател сам да се порови в Интернет и да открие значението и същността на тези сложни явления и природни дадености , а пък ако му се прииска, да стигне и до квантовата физика за пояснения.Негова си работа.А аз,след като преброих думите на горното чудовищно дълго изречение и от началото до края ги изкарах 87, а при проверката от края до началото излязоха 115, и то без препинателните знаци,открих поразителна прилика между въпросното изречение и съвременните учебници и почти се отказах да продължа историята на Песента,защото един Достоен Даскал и Личност със Свободен Дух, не може,не трябва и направо е изключено да има нещо общо с такива блокиращи градивната и творяща мисъл писания. Но изведнъж  погледа ми попадна на Заглавието и изпитах огромно уважение към тези, които са прочели дотук и които очевидно си искат ПРИКАЗКАТА!

    Посвещавам я на тях и с почит и благодарност им свалям ПРЕКРАСНАТА СИ БЯЛА ШАПКА С ПАНДЕЛКА В ЦВЕТОВЕТЕ НА ДЪГАТА.Благодаря ви, приятели,за търпението, а на ВСЕЛЕНАТА за ЖИВАТА ПРИКАЗКА, която просто ми се случи и това е!

    Та да си дойдем на думата.

    10 години откакто  НЕЙНО ВИСОКОБЛАГОРОДИЕ, ПЕСЕНТА ЗА ПЕРЦЕТО, живее в мен.Много сме сговорни и много се обичаме.Понякога Тя отива някъде да си върши работата, понякога аз я забравям, но когато сме заедно сме толкова щастливи и вдъхновени,че имаме чувството, че можем даже и света да оправим, ако щете вярвайте!Да не съм Господ, че да ми вярвате!Но можете да ми имате доверие.Нали затова съм вашия Даскал Мечо,с име, което вие ми дадохте и заради което подозирам,че песента долетя при мен.Все пак сигурно всяка песен си мечтае да я пеят,а се предполага, че един Даскал,който може и да пее, е най-подходящия носител и проводник на една светла и красива песен.Всеки ден се срещам с децата, тези чисти и любящи души, а те със своите родители, близки и приятели.Нали разбирате защо казвам, че можем да оправим света.Колко му е! Ние къде по трудни работи сме правили.

    16 Юни,2008 беше в понеделник и тази година се падна точно на Свети  Дух .Та на този РОЖДЕН ДЕН НА ПЕСЕНТА имаше толкова много знамения и случайности(ако вярвате, че изобщо има случайности.Аз-не!),че направо реших най-после да и направя ПОДАРЪК с ОБИЧ. Да и запиша приказката и заедно с нея самата  да  я отправя към медиите за още по-бързо и широко разпространение на Доброто Слово. Да я реализирам. Да я пусна в ефира. Да и дам възможност да бъде обикната, пята , декламирана и цитирана.Да си получи заслужения шанс да пребори  пошлото , гадното,  сивото , мръсното и  всичко, което унижава човешкото в Човека.Да даде истинска Надежда, която никога не умира,не посрамя душата и на всичко се надява, защото зад нея стои, бди и я защитава Отец, Който винаги има последната дума, та да може всяко зло  в крайна сметка да заработи за Доброто.  И да изпълни  Святата си Мисия  да буди мисълта, да вдъхновява душата и да обучава млади и стари  как да подобряват Живота си. Да им покаже , че всеки Божи Ден и за  всеки Човек лично, има особена и единствена форма, пълна със съдържание и смисъл, предназначена да създаде и изгради условия за реализация на пълния човешки потенциал.Да  накара хората да погледнат към Небето, да забележат и чуят птиците и…да събират перца за прекрасни и напълно безплатни Подаръци, които придружени с Песента, никога не се забравят и възкресяват живота такъв, какъвто е бил създаден- пълен с Благодат, Благоденствие и Благост.

    На този ден е роден и така наречения Български цар, Симеончо, известен с приноса си към Българското образование, щото като се родил, тогавашния просветен министър,очевидно и голям царедворец, решил да помогне на народа да се зарадва повече на вестта за наследника на короната и издал указ, чрез който се нареждало на всичките му подведомствени учреждения и училища, директори и учители,да завишат годишната оценка на всеки ученик в България и по всички предмети с една единица.Освен това указа задължавал и инспекторите да инспектират точното изпълнение на поставената задача, така че всяко Българско отроче в ученическа възраст се засмяло,не яло бой  за оставане в същия клас и по най-естествен начин, без разлика  в народност, пол, имотно състояние, религия и други подобни глупости ,измислени от целокупното човечество за собственото му разделение и разединение,преминало по-нагоре и било мотивирано да продължи нататък,без да се корумпират учителите заради някаква си тройка и без да ги гризе съвестта,че за изключителните постижения на някои достойни ученици, най-после написали по една заслужена седмица(за студентите не съм сигурна, но твърде възможно е във всеобщата еуфория и те да са намазали).Доколкото тогава царчето било в бебешка несъзнателност и невъзможност да се противопостави по царски на Доброто, сторено от верните царедворци на баща му в негово име, а самият цар бил опиянен от чисто човешка, мъжка и най-вече монархическа радост заради продължението на рода, а значи и на царщината, дълбоко подозирам , а значи и подхвърлям на историците една истинска хипотеза, че не имотите и облагите на властта са накарали порасналия и вече станал дядо Симеончо да се върне в  България.Тази неприсъща за Кобургите щедрост и милост сигурно  го е мъчила през целия му съзнателен живот, та при първа  възможност той събрал нови царедворци, наречени по съвременному юпита, обучил  ги и като ги инструктирал  лично по програмата „Пътя към ада е постлан с добри намерения” ги пуснал да му правят пи ар, както и да му подготвят подходящи, антинародни и противозаконни на истинското човешко същество закони  в  името  на  народа, които за по-голяма тежест и по-бързо приемане да се описват като Европейски или Западни.А народът,така или иначе останал  и  без употребяваните дотогава Източни , отчаян, омаломощен  и  както винаги безкрайно и безмислено добър в своята  безпомощност, за пореден път не гласувал за младите и своите , отраснали и възпитани в Български условия и повярвал на  Симеончо и неговите млади,отраснали и възпитани в специални, саксийни условия българчета, както и на великата му илюзия за оправянето народно за 800 дни. Така, поради  вродената способност на народа ни да помни Доброто  и  да забравя  лошото, Симеончо бил избран  за Премиер.И си  продължил  по гореспоменатата програма.Пътьом, и сякаш нищо не се е случило, царчето  си присвоило една трета от поверената му да я ръководи страна, посмял, и още как, да посегне и на Рила представете си,  хитровато  се  спотайвал  в  бурни  дни, пелтечел на лукаво-наивен  български когато вече нямало как и полека-лека  вървял  към  заветната  цел.Аз съм си  многословна и обяснителна,като всеки достоен Даскал, но вие, скъпи мои , ще ми простите.Нали  съм си  вашия  Мечо!На всичкото отгоре  ви показвам и  нов, неразработен  още поглед  към  най-новата Българската  История, а това си заслужава и отклоненията и обясненията.И  нали  сте отлични ученици, сигурно помните и заветната цел на Симеончо(за разлика от СИМЕОН,оня дето му викат още ВЕЛИКИ, нали разбирате?),а именно: безпардонна компенсация на стореното някога от царедвореца-просветен министър Добро. За постигането и той не пожалил даже собственото си  царско достойнство и се съюзил с партията, която някога го изгонила от страната.Цената на това унижение царско била  получаването на Просветното Министерство.И го получил.Точно когато му трябвало.Искам да кажа, когато самият той не бил  Премиер, и  следователно не можело да му се търси отговорност. А за министър назначил умен, хладнокръвен, безмилостен и студен човек, който бил толкова лоялен към суверена си, че даже поставял лоялността си като ценност пред възможността някога децата му да се срамуват от делата, които вършел .Той  си  бил изработил и употребявал съвършени маски  на  усмихната доброжелателност, имал добре изучено и на място прилагано чувство за хумор и умеел интелигентно да жонглира с  думите. Бил  толкова  добър в  това  изкуство, че даже  в  началото  и аз , дето премислям  и  виждам  тонове, нюанси, жестове и всякакви такива дреболии  на характера  човешки и така  от  пръв  поглед  знам що за  същество  стои  пред мен (специално съм се учила на това), та значи  и  аз  самата  се излъгах, че най-после си  имаме  истински  министър, да ме прости Господ, такова голямо ми беше желанието да се издигне Просветното Министерство на полагаемото му се първо място в държавата.Но аз веднъж се лъжа.

    (Следва продължение, но чакам ваше мнение, приятели, слушатели, читатели…)

Advertisements

3 Коментари to "Приказка за Песента"

Драга Даскал Мечо,
За такова нещо как се дава мнение?
То е, примерно, като светкавица в непрогледно тъмна нощ сред природата. Като светне не мислиш как се получава електричеството ú, къде е паднала, как да се предпазиш от нея и т.н., а остава в теб остава красотата ú и появилата се за миг картина на околността. И най-странното е, че хората, гледали уж едно и също, виждат (запомнят) различни неща. И ако някой се потруди да събере разказите им какво са видели, ето ти почти пълната картина…
Та, аз лично, очаквам продължението. 🙂

Графе, Приятелю, колко е хубаво да те похвалят така ! Благодаря, много благодаря! Наистина е време да напиша продължението на приказката, но като отворя компютъра, все се зачитам в разни интересни неща и…отлагам.Днес четох за пъдпъдъчетата.До последната буква на последния коментар. Толкова ценно нещо !Искам като се освободя от училището да направя нещо за децата от домовете-след като излязат от тях, и заедно с тях да се погрижим за по-малките. Искам да е нещо наистина самостоятелно и постоянно събирам идеи какво да правим, че да се издържаме така, че хем да ни е приятно да живеем, хем да се занимаваме с нещо полезно и доходоносно.Досега се бях спряла на пчеларството и гледането на кученца-водачи на слепи до 1 годинка, преди да започне обучението им. Днес прибавих и пъдпъдъците към списъка. и наистина благодаря на теб и Роси за изчерпателната информация.Да сте ни живи и здрави. Някой път ще Ви напиша по-подробно за мечтите и плановете си. Доскоро.

Благодаря за интересната информация

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: